Голямо влияние върху баща ми е имало и друго едно лице от особена важност.
В 1874 година пристига в Ресен като пръв български охридски митрополит, след унищожението на Охридската патриаршия, Натанаил. След учредяването на Екзархията не един от българските владици пое фанариотската традиция на гордост, деспотизъм и сребролюбие — достатъчно е да четем какво е писано във вестниците на Ботева и Каравелова за Иларион Макариополски.
Натанаил бил — това бяха думите на баща ми — „пастир добрий“. Неговата врата, неговата кесия били отворени за бедните. Той показвал остър, заповеднически тон, но само към чорбаджиите. Не скривал омразата си към турската власт. Поради тая омраза той не научил турския език. На турските големци говорел на български и при разпри с тях казаал им: „А, море, турчино!“ Любопитно нещо, турците въреки тия му обноски го уважавали. Той обичал много да идва у дома. Баща ми му се нравел със своята възторженост за българщината и чистото си сърце. Натанаил го целувал по челото и му казвал „Блажена утроба носивша те.“ В 1877 година, след обявяването на Руско-турската война, Натанаил — както стана и с други български владици — бе вдигнат от турското правителство и повикан в Цариград. На заминаване през Ресен той казал на баща ми: „Ще се върна с руските войски.“ Оставил у нас част от своята библиотека. Баща ми дълго я пазил, но поради честите обиски от страна на властта, които ставаха у дома, я пръснал по селата.
Родителите ми често приказваха за Натанаила. Смятаха го за светец на семейството. Баща ми казваше: „Ако някога отидеш в България, първата ти длъжност е да го намериш, да му целунеш ръка и да поискаш благословия за тебе и за целия ни род.“ След свършването на лицея пристигнах в княжеството и изпълних тоя завет. Но направих и нещо повече. В своята книга „Македония и Българското възраждане“ дадох един портрет за него. Дотогава той бе останал непознат. Забравата, в която бе потънал, личи от един невероятен факт.
Както се знае, първото писмо, което имаме от Левски, писано в Яш на 7 ноеври 1866 година и изпратено до Раковски, носи едно поздравление до него от страна на „отец Натанаил“.19 Д. Т. Страшимиров в „Извори“20 пише, че „отец Натанаил“ бил псевдонимът на Панайот Хитов. Това се повтаря във всички други издания на писмата на Левски. Едвам преди няколко години Иван Унджиев в своята прекрасна биография на Апостола тури край на това заблуждение. Той бележи, че аз съм му обърнал вниманието върху това.
От разказите на баща ми и майка ми Натанаил бе останал за мен легендарен образ с венец на сияние около главата, както в иконите. От неговата чудесна автобиография, поместена в Сборника за народни умотворения и като че ли заровена там, аз научих това, което писах за него: че бил един от първите по време български книжовници, че в Москва, Петербург, Варшава, Прага запознавал славянския свят с пробуждането на българския народ, че пръв поискал създаването на българска независима църква, че отклонявал най-ласкателни предложения от чужбина, за да служи на родината си, че бил приятел на Раковски, че бил се срещал с Левски, че след Освобождението на България организирал заедно със Стамболова Кресненското въстание.
Натанаил обичал баща ми не само заради неговия патриотически пламък, но и заради религиозността му. В нашия дом имаше наистина една много набожна атмосфера. По-късно, когато ние синовете ходихме да се учим, тя се промени, защото ние се връщахме от училищата — Битоля, Солун, Одрин21 — с друг дух. Но през детинството ми съхраняваха се всичките обичаи на един истински християнски дом. Когато сядахме на трапеза за обед, най-малкият от децата — момче или момиче — ставаше прав и казваше „Отче наш“. След това баща ми произнасяше кратка молитва: „Благослови ястие и питие рабов твоих“ и пр. След свършването на обеда ние се прекръствахме и баща ми пак изричаше молитвата за тоя случай: „Благодарим тя, Христе Боже наш, яко наситил Еси на земли Твоих благ; не лишай нас и небеснаго Твоего царствия.“ Преди вечеря пак казваше една молитва: „Ядат у бози и наситятъся и возхвалят Господа взискающи Его, живи будет в серца их во век века.“ Вечер, когато имаше гости, ние малките заспивахме рано. Но обикновено преди да си легнем, се нареждахме пред иконата цялото семейство: дядо ми, след него баща ми и майка ми, след тях децата според възрастта, и се кръстехме. Имаше една молитва, но не помня каква, защото тогава бях обикновено полузаспал. Всичко това е така далече, че ми се струва невероятен сън.
19
Ето и писмото:
Господине Раковски!
Днес ида да Ви поздравя от страната на отец Натанаила, който ми е дал власт да Ви напиша туй писъмце, и Ви моля да му явите в какво занимание се намирате днес, зашото много жалее заради Вас. И иска да знае подробно в какви занятия се намирате днес и най-паче Ви моли да му явите заради търговиите как отиват днес и как ще бъдат занапред.
Като не ми остава времето да Ви пиша по-напространно, оставам Ваш най-искрен