През 1941 година, както казах по-горе, след дълго отсъствие посетих родния си град Ресен и намерих, че турците бяха доста оредели. Някои от тях, по-богатите, бяха продали имотите си и заминали за Турция. Останалите бяха обеднели. Макар сръбската власт да бе се държала добре с тях, в някои случаи даже беше ги привилегировала, те зле са гледали на нея. Има някои черти у сърбите, които отвращават турчина: техния разгулен живот, псувните им, самохвалството и пр. А отношенията между турци и българи бяха добили особена сърдечност. Общата ненавист към сръбското владичество бе ги сближила.41 Турците бяха почнали да се чувствуват македонци. Една вечер, когато бях излязъл на балкона на нашата къща чух, че някои у съседите пеят една песен от революционното време: „Македонио, родина клета/ всеки ден губиш храбри момчета!…“ Гласът беше висок, чист, мелодичен. Питах племенниците си кой пее? — „Турчета“, отговориха те и казаха от кое семейство. Аз познавах това семейство, с което още на времето бяхме близки. Поисках да видя тия млади песнопевци. Изказах на майката колко ми беше приятно да чуя как добре децата й пеят българските песни. — „Те други не знаят, каза тя, турските вече ги забравят“.
За македонското чувство на някои турци имам особено спомен от Анкара.
Един турчин от Щип, Хасан, чиновник в общината, идваше да ме види понякога. Разговаряхме. Еднъж го помолих да ми намери ангорска котка (дълъг бял косъм, голяма рунтава опашка, глуха и с очи от различен цвят). Хасан обеша. „Да не ме измамиш“ — му рекох. В Ресен турците в такъв случай отговарят: „Ако те мамя, да не сум турчин.“ Хасан каза: „Ако те мамя, да не сум македонец!“
Хасан много мълчеше. Присъствието му у мене беше като че ли повод да мечтае за родния си край. В Македония беше слушал за революционната организация и съжаляваше, че турците не разбрали нейните законни искания. Еднъж го чух да си мълви, като че ли говори на себе си: „Ей гиди автономия! Ей гиди Гоце Делчев!“
Борбата с гъркоманите
Баща ми, както казах, бе учил в гръцкото училише в Ресен при един добър елинист, родом от Охрид, на име Бодле.42 Той бил доста напреднал. Но едно непредвидено обстоятелство турило край на учението му. Еднъж, когато на колене пред един сандък, преписвал нещо от св. Йоан Златоуст, влязъл един наш съгражданин — Андрея Никин, наскоро дошъл от Цариград, известен в историята на Възраждането като издател на книги под името Андрея Ресенец.43 „Що праиш, внуче“ запитал той баща ми. „Пиша гръцки.“ „Ами защо не пишеш български?“ „Богарите немаат писмо“ — възразил баща ми. „Како да немаат бре, внуче, я гледай тука?“ — И той му показал една книга, за която предполагам да е била „Рибният буквар“. — „Я сега да те науча да четеш“ — и взел да му показва буквите. Едно въодушевление за българската книга обладало баща ми като пламък. На другия ден той изгорил гръцките си книги. Баща ми бе роден в 1845 година. Това събитие в неговия живот е станало, значи, подир Кримската война, близо до 1860 година.
Тъкмо тогава се разпалваше вече Черковният върос. Зовът на българските водители за пробуждане и борба се разнасяше и сееше в душите възторг. От Цариград са пристигали вестници. Прониквало тук-таме и мощното слово на Раковски. В Битоля Димитър Робев бил настоятел на „Дунавски лебед“. Старозагорският митрополит Методий Кусевич, тогава шивач в Прилеп под името Тоде Кусев, ми казваще: „Аз знаех целия «Горски пътник» наизуст!“ Баща ми бил много любознателен, но кои вестници бе чел тогава, не зная. Чувах го да говори главно за Славейковата „Македония“ и за „Зорница“, която почва да излиза през 1875 година. Но за Черковния въпрос идеха преки отзвуци от самия център на борбата, Цариград. Там работеха градинарите, там отиваха полицаджиите. На връщане те донасяха повеи от духа, който владееше там.
Върху Ресен се упражняваше силно влияние и от Охрид. Борбата се водеше там за изпъждането на гръцкия владика Мелетий. Тя се пренесе и в Ресен. В „Македония и Българското възраждане“ аз съм дал образа на тоя фанатичен и зловещ фанариот. От 1860 до 1869 година, в продължение на девет години българите в епархията водиха срещу него безпощаден поход, пълен с всевъзможни епизоди. Той бил често дюдюкан и няколко пъти преследван с камъни. В някои църкви от епархията той биде бит и изхвърлен навън, но не бе човек да се смути. Едър, с широки рамене, яка шия, щръкнала брада, дързък в целия си вид, той приличал, така казват съвременниците, на еничарин, облечен в расо. Мелетий бил гонен безспир и в Ресен като звяр. От всичко, което слушах за него през детинството си, Мелетий изпъква в спомените ми като някое апокалиптично чудовище. Омразата срещу него в Ресен е била толкова голяма, че една нощ един разпален патриот — поп Гоше — запалил митрополията с надежда, че владиката ще изгори там. Но мразеният човек не бил тогава в нея. Развалините на този пожар стояха дълго и даваха повод да се разправя на младите за бурите от миналото. У дома името на Мелетия се споменаваше с една още неутихнала от годините ненавист. Той бе станал причина баща ми да бъде хвърлен в затвора в Битоля. Това станало след един опит на българите да изхвърлят Мелетия от църквата, гдето служил. Завързал се бой между българи и гъркомани. Баща ми грабнал един свещник и се втурнал срешу фанариотина. Обвинен от него пред турските власти, той бил хванат и с вързани ръце пратен в Битоля. След Илинденското въстание баща ми заедно с по-големия ми брат Владимир, тогава учител, били арестувани в същия затвор, в който баща ми лежал години по-рано. Когато ги провирали в килията през една дупка, той, който много мъчно минал през нея, казал на брата ми: „Синко Владимире, чини ми се, че в лето 68-мо дупката беше по-голяма.“ „Не, татко, ти си бил по-слаб“ — отговорил брат ми. Действително баща ми, когото аз винаги съм помнил много пълен, е бил в младините си, според думите на майка ми, сух като клечка.
41
При навлизането на сръбската войска в Македония в октомври-ноември 1912 г., покрай планомерното, вече всестранно насилие над местните българи и заличаване на почти всичко българско, сърбите извършиха тогава потресни насилия и над турците и албанците. — Вж по това свидетелствата на един дотогава просръбски настроен руски публицист: във в-к Македония, бр. 41 от 16. 10. 1992 г., с. 10–11.
42
Баща ми не ми е казвал за Бодле нищо повече от името му. Руският учен Виктор Григорович, който посетил Охрид в началото на 1845 година, останал учуден от българина Георги Бодли, охридски шивач, който го поразил със своята начетеност. „Охридские болгаре, пише Григорович, отличаются образованием и живостию характера. Я часто находил в людях, повидимому простых, пытливость и начитанность. Мой напр. вожатый, портной по ремеслу, знал много сочинений греческих и в своим разказах доказал ето ссилками на Мелетия и многия черковныя книги. Такому направлению способствуют порядочныя училища и обширныя торговлыя связы“ („Очерк“, с. 102). Г. Бодли се поминал през осемдесетте години на миналия век. По-късно В. Н. Златарски намерил в Охрид неговата библиотека. Тя се състояла от доста ценни ръкописи и старопечатни книги — гръцки и български; между тях имало учебници по алгебра, естествена история и няколко речници (латинско-гръцки и италианско-гръцки); между гръцките му книги Златарски намерил един рядък екземпляр от житието на св. Климента от йеромонаха Αμβροσιs παμπεριs, Виена, 1802 г. (вж. Ив. Шишманов, „В. И. Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция и неговите отношения към българите“, Сб. БАН, кн. VI, 1916 г., с. 169). Дали този Георги Бодли е същият Водле, учител по гръцки на баща ми, не мога да кажа.
Друг един член от съшото охридско семейство, Михаил Водле (…), бе по времето на поетичната венчавка на Пърличева в Атина гръцки министър на правосъдието.
43
В книгата на Йордан Иванов „Българите в Македония“ (с. 327–328) намираме следните редове за него:
„В 1868 г. била напечатана в Цариград кратка свещена история и катехизис на македонско наречие, което е наречено в случая «българско». Авторът на книгата, Кузман Шапкарев, бил от Охрид, затова и основното наречие на свещената история е охридското. Издател станал родолюбивият ресенец Андрей Анастасов. Книжката е озаглавена «Кратка священна повестница отъ вьтхытъ и новыть заветь и кратко св. Оглашение (Катихизись) на наречіе вразумително за македонскитѣ Бьлгары Нарѣдиль единь македонець. Се издавать оть Андрея Анастасова Рѣсенца. Цариградь, Въ печатницата на В. „Македониа“ 1868».
Три години по-рано казаният ресенец Андрей Анастасов бе направил ново, допълнено от него издание на «Месецеслов или календар вечний», книга твърде търсена по нашите земи.
Между това за науката ни станаха известни оше две книги издадени от него: — «Българский буквар». Част А или взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи. Наредил Един Македонец. («Един Македонец» е псевдоним на Кузман Шапкарев.) Ся издават от Андрея Анастасова, ресенца. Цариград, в печатницата на в. «Македония». 1866. 64 с. 8°. — Другата: — Голяма българска читанка или втората част на Българский буквар на наречие по-вразумително за македонските българи. Наредил Един македонец. Ся издават от Андрея Анастасова, ресенца. Цариград, в печатницата на в. «Македония», 1868, 138 с. 8°.“