Революционната организация привлече и власи, които в нейните редове се почувствуваха като българи. Между войводите познато е името на Митре Влаха. Пито Гулев, влах от Крушево — едно прочуто име, — също като революционер се чувствуваше българин. Когато в 1941 година бях в Ресен, разпитвах кои между българите в града са били участници в революционното движение. Посочиха ми Васил Куриера, тъй наречен, защото бил куриер на комитета. После разбрах, че той бил влах и се побългарил в редовете на организацията. Побългаряването на власите продължи през времето на последната война с установяването на българската власт в Македония. Стана един вид преброяване на населението, за да се види кой от коя народност е. Един влах, принадлежащ към едно от семействата, които през моето детство бяха стълбовете на гърцизма, дойде да ми каже: „Беше. Се пѝсаф бо̀гарин!“
За нещастие политиката на тогавашното българско правителство обезсърчи и огорчи тия от чуждите народности в Македония, които искаха да се приобщят към българската народност или към българската държава. В своето безумие министърът на вътрешните работи Габровски даде заповед, щото жителите на Македония да се делят на две категории: едни — българи, други — от небългарски произход, като се дават на първите особени привилегии, а вторите да се смятат като граждани от втора категория. Един виден турчин от Охрид ми каза: „Ние турците посрещнахме добре българската войска; искаме българската власт да остане тук. Но защо тя ни отблъсква? Ето аз имам три деца, и трите са за училище. Но когато да се запишат, поискаха ни високи такси, каквито българските ученици не плащат. Питам, защо? Отговарят ми: «Защото сте от небългарски произход!»“
Чух в Битоля и оплакването на един влах, родом от Крушево. Той бил взел участие в Илинденското въстание и бил ранен. Към въвеждането на българската власт бе се отнесъл с най-искрено съчувствие и вярвал, че тя ще бъде особено внимателна към него като участник в революционната борба. Обаче и той попаднал под дискриминацията на Габровски. Когато в Битоля се давали вечеринки от българите, той и семейството му не били поканени, понеже били от „небългарски произход“.
Имаше тогава и друго едно безумие от страна на българското правителство, но тоя път извършено от Министерството на народната просвета. Трябва да забележа, че сръбската пропаганда в Македония е употребявала често тоя аргумент: вие не сте българи, а сърби, защото българите казват „хляб“, „мляко“, а вие казвате като нас „хлеб“, „млеко“. Едно от първите окръжни на министъра на Народната просвета Йоцов до училищата в Македония бе учениците да казват „мляко“, „хляб“. Аз ходих при него, за да му изтъкна каква пакост се прави с това. Той ми отговори: „Но нали трябва да има единство в произношението?“… А защо, за какво ли Кирил и Методий създадоха „е-двойното (ѣ)“, ако не именно за казаната характерност на езика ни още тогава!
Общината в Ресен и Ресенските първенци
За да се разбере значението и ролята на българските общини в Македония, са необходими няколко думи за увод.
Черковният въпрос мина през три фази. В първата — тая на Неофит Бозвелията и Иларион Стоянович, наречен по-късно Макариополски — борбата се води за българско духовенство и български език в църквите. Във втората фаза българите искат вече народна църква. В третата фаза правото да имат народна църква им е отстъпено от патриаршията, но разпрата се води досежно територията на тая църква. Гърците искат да я ограничат между Дунава и Балкана. Българите настояват, щото нейното ведомство да се простира навсякъде, гдето българският народ е мнозинство. Създаването на Екзархията не тури край на тая разпра. Екзархийският ферман оставяше българския народ духовно разпокъсан. Достатъчно е да споменем, че градът Пловдив оставаше под гръцката патриаршия, а от македонските епархии само две минаваха под ведомството на българския екзарх — велешката и кюстендилската.51
Другите части на Македония оставаха без български владици. Всяка надежда обаче не беше загубена. В екзархийския ферман Гаврил Кръстевич бе успял да вмъкне член десети, който гласеше, че може да мине под ведомството на Екзархията всяка епархия, в която след допитване от турската власт — тъй наречените истилями — две трети от населението поиска това. В 1873 година стана тоя вид плебисцит в три епархии: скопската, охридската и битолската. И в трите се оказа предвиденото от член 10 българско мнозинство. Охрид и Скопие получиха български владици, Битоля не, поради голямата съпротива на гърците, които смятаха тоя град като своя крепост и правиха силни протести пред Портата.
51
В разговорите, които се е случвало да имам с мои приятели, родом от „горна“ България, те са се показвали много учудени, че аз поставям Кюстендил в Македония. Същото прави обаче в своите научни трудове и проф. Йордан Иванов, сам кюстендилец. Това мнение е било някога всеобщо. Слушал съм баща ми да казва: „До освобождението на България ние знаехме, че Кюстендил, Самоков и Дупница са а Македония.“