Що се отнася до надслова на книгата, реших да оставя и сега онзи, под който тя е получила и топлото одобрение на критиката и широки обществена известност „Ранни спомени“. В противен случай би се получило объркване у хората, които не знаят, че те са имали по-точен надслов при създаването им. За в бъдеще обаче, при едно по-комплектно или пълно издание съчиненията на Симеон Радев, тази книга следва вече спокойно да влезе в тях с началното си по-конкретизирано заглавие „Спомени от Македония и Цариград“, а „Ранни спомени“ може да се тури в скоби под него, като допълващо пояснение.
Това са нещата, които трябваше да кажа във връзка с настоящето ново, коригирано и допълнено издание на книгата. Съжалявам, че ясно те не можеше да бъдат изложени по-кротко.
Траян Радев
март 1994 г.
Кога и защо написах тази книга
В 1954 година бяха много потиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доброто средство ще бъде да опиша спомените си от моите ранни младини, когато, ученик в Македония и Цариград, живеех с гордостта да казвам, че съм българин, и с радостта, че се уча. Направих това. Олекна ми. Книгата написана, оставих я настрана с надежда, че ще дойде ден да излезе на бял свят. Тоя ден дойде. Щастлив съм, че го дочаках.
Симеон Радев
Болницата ВМИ — София
10 януари 1967
Моята личност не е достатъчно значителна, за да може едно описание на моето детство и на моето юношество да представлява само по себе си особен интерес. Но като говоря за спомените си от тия години, ще имам случай да дам някои черти от бита, националния живот и обществените отношения за едно време в Македония, което е като продължение на Възраждането. Когато встъпвах в своето юношество, в Македония се начена и революционното движение. Аз влязох в него още невръстен. И тук има нещо да разкажа. Ще говоря също и за петте години, които прекарах в Галатасарайския лицей в Цариград. В него са се учили известен брой българи, между които трима с историческо име: Тодор Каблешков, Стоян Михайловски и Константин Величков. От разказа ми за това училище — останало такова, каквото е било в тяхно време, със същата програма и с някои от същите учители — ще може да се види при какви условия те са се възпитавали.
Дядо ми Раде
Аз съм роден в Ресен (Македония) на 19 януари н.с. 1879 година. Ресенската котловина — висока 960 метра над морското равнище, — заградена от три страни с високи планини и продължена на юг от Преспанското езеро, е красива. Особена прелест добива тя напролет, когато по многобройните й градини цъфнат овощните дървета и ливадите се изпъстрят с цветя, над които се издигат, пръскайки своя упоителен мирис, нарцисите. Тук земята е плодородна, но малко и не може да храни своето население. От незапомнени времена селяните са отивали за печалба в Цариград.3
В една от книгите на Шарл Дил за Византия — но не мога да си спомня точно в коя — един стар летописец описва как над шума на задръстените тесни улици на престолния град се издигат виковете на продавачите на плодове и зеленчук, носещи своята разноцветна стока с кош на гърба. Когато в 1893 година пристигнах в Цариград, за да постъпя в лицея, аз намерих същото зрелище и същата глъч. Продавачи на зеленчук и плодове сновяха по града, превити под тежестта на един грамаден кош, и викаха на гръцки и на турски какво носят.
Така ходил и викал в началото на миналия век по улиците на турската столица и дядо ми Раде.
Дядо ми Раде бе родом от Съпотско, живописно село, разположено под един хълм, на няколко километра от Ресен. По вековния обичай в околията той отишъл, още невръстен, в Цариград и работел с надница в градините, сетне взимал сам градини под наем, обработвал ги на свой ред с надничари и замогнал. Той особено забогатял през време на Кримската война, когато продавал зеленчук и плодове на чуждестранните армии, които имали база в турската столица.4 Печалбите тогава били големи. „Имаше пари от няколко държави — разказваше той. — Аз и моят ортак, селянин като мене, не умеехме добре да ги различаваме и когато трябваше да си ги делим на края на годината, правехме от тях два купа, на едната страна сребърните, на другата златните, и сетне си ги деляхме по тегло, на терезия.“ По това време дядо ми купил къща в Ресен, настанил там семейството си и станал гражданин. Богатството му не останало обаче за дълго в неговите ръце. Нещастието пожелало да се сдружи за някакво предприятие с трима ресенци. Той бе неграмотен и доверчив, те били писмени и лукави. След известно време на съдружие те му представили едни сметки, които го изкарали не само разорен, но и длъжник. Тая измама, която унищожи пред очите му плода на толкова години труд и пестеливост, жестоко наранила у него сърцето на човека, вярващ в хората. Той свалил капата си, дигнал очи към небето и проклел коварните си съдружници: „Ей, господи — казал той, — ти, който виждаш всичко и всичко можеш, дай им, що им се пада.“ Аз помня и тримата. По едно странно съвпадение — една от ония случайности, които създават суеверията — те бяха точно в положението, в което тяхната жертва бе изказала пожелание да ги види.
3
След Освобождението граждани от Ресен почнали да търсят работа в княжеството и са оставали там, главно в София и Варна. След Балканската война потокът се насочил към Новия свят.
В 1925 година заварих в Америка четирима свои първи братовчеди: двама бяха работници в една текстилна фабрика, третият служещ в една католическа книжарница, а четвъртият следваше електротехника, издържан от брата си. Други двама мои по-далечни братовчеди бяха тогава в Буенос Айрес: единият — собственик и управител на хотел, другият — лекар. Един мой роднина по кумство (баща му ме е кръстил) се намираше по същото време в Патагония. Писател, той е публикувал два романа на испански език, за които тамошната критика се била произнесла много добре.
4
През време на Кримската война поради продоволствуването на съюзнияте войски от местното население, след нея веднага поради големите заеми, които турското правителство сключи в чужбина, много пари влязоха в Европейска Турция и на края минаха в ръцете на християните. Това им помогна да откупуват от турците владените от тях земи. Така се захвана една промяна в поземлената собственост.