Да се върна сега на училището. Годишният акт стана, както е ставал винаги в Битоля, с голяма тържественост. Присъствуваха много видни турци, между които и самият валия. Изпяхме в негова чест една песен за султана и после се мина към зрелищно изпитване на някои от отличилите се ученици, за да се покаже техният успех. На мене бе дадено да направя един химически опит. Отделих от водата кислорода и водорода, обяснявайки същевременно извършвания процес, и после с един кибрит запалих водорода. Как съм треперел, преди да изляза така на показ пред толкова хора, аз сам си знаех. Но учителят ни Минджов искаше непременно аз да бъда. Валията следеше с внимание опита и когато се свърши сполучливо, чух го да казва: „Машалла.“ Той обсипа учителите със своите похвали за всичко, показано тоя ден. Училищата на турците бяха тогава на много ниска степен и те гледаха с учудване на това, което виждаха у нашите. Завистта им дойде по-късно.
На път за Цариград
Решено бе, че ще продължа образованието си в Солун. Имаше в миналото три училища с историческо значение: Априловската гимназия в Габрово, класното училище на Йоаким Груев в Пловдив и Солунската гимназия. Ролята на последната трябва да бъде особено отбелязана.
Създадена от Екзарх Йосиф веднага след освобождението на България, тя бе от големите му дела най-голямото. В центъра на гърцизма той създаде една българска твърдина, от която излизаха всяка година сражаващи се сили и разнасяха своя устрем по цялата страна. Какъв път бе изминала тук българщината и срещу какви пречки!
Вельо Негрев разправя в своята хроника как отишли при солунския владика да искат разрешение да отворят училище. Той им казал: „О будали бугари, той ветов118 огон едва сме го угасили, пак вие сакате да го палите.“119 В 1833 година един руски монах, Исая, приел да учи децата на някои дебърчани, крушевчани и кичевци в Солун. Не мога да противостоя на изкушението да приведа тук думите, с които те отправили молбата си към него, както те са предадени в хрониката на Вельо Негрев. Те му казали: „Отче, молим те, учини нама мило како знаеш книга нашинска, сиреч славянска или ти на просто бугарска, научи ни тия наши дечина за спомен вечен твой и за словото да не угасне со све“120 Руският монах учил децата две години. След това до 1866 година Солун остава без българско училище. Тогава Славка Динкова отваря в майчината си къща училище, което почва с една ученичка. Осемнадесетгодишна, учила във френско училище, тя научила писмено български език, за да може да го преподава. И ето години минаха, и една българска гимназия се издигаше в Солун, надминавайки по име и блясък гръцките училища. Екзарх Йосиф положи всички усилия, за да я постави на здрави основи. Учителите и директорите, които той изпращаще там, бяха хора с отлична подготовка и някои с общопознато име. Между директорите ще спомена двама: Н. А. Начов, бивш главен инспектор в Източна Румелия; Михаил Сарафов, министър в няколко български правителства. Когато брат ми свършваше тая гимназия, български език и литература преподаваше Константин Величков, естествена история — Андрей Тошев, бъдещият пълномощен министвр и министър-председател. Пансионът при гимназията бе много добре уреден, с особени грижи от страна на екзарха. Отначало даже той беше му назначил като управител един французин, на име Бертран. Това бе, от една страна, като протекция на пансиона против гръцките козни, от друга страна — и като средство за изучаване на френски език. Бертран обаче не можа да се задържи по разни причини.
Солунската гимназия беще създадена като огнище за българска просвета и като разсадник на борци за българската народност. От всички прогимназии, от Битоля, Скопие, Серес идеха тук ученици да продължат образованието си. Аз разказах как ние в Битоля бяхме живели в причастие с българския дух. В Солун учениците бяха по-възрастни, по-напреднали в ум и наука и с едно по-съзнателно вече схващане на народните работи. Живущи заедно, в тясно духовно общение, те не само споделяха своите мисли върху положението на българщината в Македония, но и мечтите си за българското бъдеще. След свършването на гимназията, пръснати като учители по разните краища на Македония, те запазваха своите връзки помежду си. Когато се основа Вътрешната организация, те бяха готови за нея кадри. Познавайки се добре един друг, всеки знаещ на кого какво доверие може да има, революционната пропаганда вървеше лесно и без риск. После учениците бяха посвещавани в делото още в самата гимназия, преди да напуснат Солун.
119
Как често са се чували тези думи „будали българи“ по адрес на нашия народ!
Разказах как в 1876 година, когато Дервиш паша минал през Ресен, първенците отишли да го молят да им се върне църквата, заграбена от гъркоманите, и той се обърнал към тях: „Ей будала булгарлар!“ При своите исторически издирвания аз попаднах на един брой от издавания в Одрин вестник „Едирне“, в който едно съобщение за Априлското въстание почваше с думите: „Бир такъм будала булгарлар…“