Преди да говоря за самия лицей, ще кажа няколко думи за неговото основаване. През миналия век, до седемдесетте години, в Турция са се редили няколко преобладающи влияния на чужди велики сили. Има за момент едно преобладающе руско влияние. Това бе в 1833 година, когато Ибрахим паша, начело на египетската войска, вървеше срещу Цариград. В султанския двор владееше паника и Махмуд II повика русите да го пазят. Една руска ескадра мина Босфора и руски отряд биде стоварен на един от босфорските брегове. В тая година на 9 юли се сключи между Русия и Турция прочутият договор, подписан в Хюнкяр-Искелеси, който фактически правеше от Русия пазител на Проливите. Съпротивата на другите велики сили и историческият антагонизъм между Русия и Турция, в периодически войни между тях, направиха това руско влияние в Цариград мимолетно.
Влиянието на Англия бе по-трайно. То почна от края на Наполеоновите войни и трая почти без съперничество до Парижкия договор, който приключи Кримската война. През един дълъг период от време английският посланик, знаменитият сър Стратфорд Канинг, беше в Цариград нещо като проконсул. След Парижкия договор, през цялото царуване на Наполеон III, иде като преобладающе влиянието на Франция. Руското влияние и английското бяха чисто политически. Влиянието на Франция беше и културно. То се извършваше преди всичко с разпространението на френския език. Турците, лъхнати от европейската цивилизация, не знаеха друг чужд език освен френския.122 Когато турски държавни мъже почнаха опита си за реформи в империята, френското административно устройство им послужи за образец. „Законът за вилаетите“ бе взет оттам. Френската образователна система се представляваше като най-подходяща. Когато се създаде медицинското училище в Цариград, професорите бидоха повикани от Франция и преподаванията ставаха отначало на френски език. Трябваше по-късно един българин, д-р Стамболски, да преведе през седемдесетте години термините на анатомията на турски. Прочутите реформатори на Турция Фуад паша и Али паша сметнаха, че за напредъка на турската просвета е необходимо участието на французи и в средното образование. Те възнамеряваха да основат в центъра на по-важните вилаети, покрай чисто турските средни училища и лицеи по образеца на френските, където турски да се преподава само като език, а по другите предмети да има учители французи. Така в 1866 година се основа Галатасарайският лицей. Падането на Наполеон III и отслабването на френското влияние в Цариград не позволиха да се продължи по-нататък изпълнението на предвидената програма.
Лицеят се помещаваше в един бивш дворец, наречен Галата-Сарай, където по-рано е било Медицинското училище. Една висока мраморна врата го посочва на вниманието на минувачите на „Голямата улица на Пера“ („Grande rue de Pera“). Зданието е голямо и се състои от три етажа. На партера бяха кухнята, трапезарията и пр.; над него класните стаи, най-отгоре — спалните. Имаше три двора: за малките ученици, за средните и за големите. При училището имаше хамам и болница. Учебната програма бе тая на френските лицеи, с тази разлика, че вместо латински и гръцки учехме турски, арабски и персийски. Двата класически езика и немски се преподаваха незадължително вечерно време. Имаше шест редовни класове и три подготвителни. Преподавателите в подготвителните класове бяха от разни народности: турци, гърци, арменци. Те преподаваха по френски, но знаеха и турски. В горните класове бяха почти изключително французи. Освен класните стаи, дето ставаха преподаванията, имахме и тъй наречените e’tudes, дето си приготовливахме уроците. Там бяхме под надзора на maitres d’e’tudes. Тук идеха вечерно време двамата re’pe’titeurs, единият по хуманистичните науки, другият по физико-математическите и естествознанието.123 По желание на учениците те повтаряха уроците, дадени ни през деня от учителите, и помагаха за разрешението на задачите ни по геометрия и алгебра. Начело на училището имаше директор турчин и един поддиректор французин. Имаше освен това четирима surveillants ge’ne’raux (главни надзиратели), от които двама италианци, един арменец и един турчин. За турчина, Джемил ефенди, се казваше, че бил поставен там от султана като шпионин. Той обаче не упражняваше никаква власт, а само шеташе вечерно време по коридорите, надничаше сегиз-тогиз в стаите, дето си учехме уроците. Двамата италианци бяха авторитетни хора и когато имаше да ни се карат, гласовете им се издигаха високо. Единият от тях, Мусабини, пълен, черен, с гъсти мустаци и вежди, ни плашеше най-вече. Нарекох го по името на вулкана Етна и това име му остана между нас, българските ученици. Когато Селджобалиев заведе Робева и мен в лицея, нему ни представи, като помоли да ни вземе под свое покровителство. Той обеща своето благоволение и се ръкува с нас, като ни подаде двата първи пръста от ръката (така обичаше да прави цар Фердинанд). Нека да добавя, че макар Мусабини да пълнеше коридорите със своя гръмък глас и да се канеше свирепо, че ще ни наказва, беше голям добряк. Твърде възрастен, той помнеше българите, които са били в лицея преди Руско-турската война. Представям си какво е било, когато е имал да мъмре Стоян Михайловски.
122
Английски са знаели между политическите хора Ахмед Вефик паша, председател на турската камара от 1877 година, и великите везири Къбразлъ (Името се пише и: Кабразлъ, и Къбръзлъ.) Мехмед паша, женен за англичанка, и Кямил паша, и двамата родени на остров Кипър. Но това се изключения.