Френските ни учители
Френските горни класове бяха шест, всеки от тях имаше поне три паралелки (divisions). Устните изпитвания ставаха всеки ден. Но имаше годишно по всички предмети три писмени изпита, два тримесечни и един общ на края на годината. Тримесечните изпити бяха внезапни. Учителят влизаше, раздаваше ни се хартия и той ни задаваше темата. След някое време — обикновено десетина дни — ето влиза Monsieur d’Hollys. Той ни обаждаше за резултата, обявяваше кой е пръв, кой е втор и как идеха след това един по един другите. Годишният писмен изпит заедно с устния беше определящ за крайния успех. Учителите в горните френски класове бяха изключително французи. Те всички бяха възрастни, с изключение на един млад, наскоро дошъл от Франция, Monsieur Isoard. Той и в 1924 година — отидох да го видя като пълномошен министър — бе още учител в Лицея. Всички се радваха на нашето уважение освен един, който бе срам за своята народност, Monsieur Dupre’, учител по счетоводство.140 На някои мои приятели е чудно, че съм учил такъв предмет. Истината е, че като ученик съм държал всичките счетоводни книги: broulillon, journal, grand livre. Счетоводство се преподаваше, защото някои от свършващите лицея постъпваха благодарение на френския език на служба в международните дружества с европейски капитал в Турция, като Отоманската банка, Тютюневата режия, централите на разните железопътни компании, съставляващи чужди концесии. Счетоводството бе за турските ученици доста мъчна работа. Monsieur Dupre’ често ги късаше. За да минат изпита, той ги принуждаваше да вземат частни уроци от него. Това се знаеше и привличаше върху му общо презрение. Когато влизаше в класа, чуваха се гласове от турците: „Бир дерѐ, бир меджидиѐ — един урок, една меджидия“. Dupre’ слущаше и не мигаше. Беше висок човек, с дебел врат и лице, от което се виждаще, че пие. Той ми причиняваше голямо отвращение, защото го смятах като петно върху една нация, обожавана тогава от мене. Питал съм се понякога как директорът, а и Mr d’Hollys са търпели такъв скандален човек. Заключението ми е било, че са го смятали за опасен колега, който, изхвърлен от Лицея, можел да му напакости с някои доноси пред султана. Че той беше способен за това, достатъчно бе човек да го погледне.
Както казах вече, учебната програма в лицея, като изключим езиците латински и гръцки, бе по програма на френските лицеи. Положителните науки се преподаваха по-ограничено, отколкото в българските гимназии, особено математиката. Трябва да забележа, че лицеистите във Франция, които постъпват с конкурс в някои висши технически училища като E’cole Polytechnique, E’cole Centrale, E’cole des Pons et des Chausse’es, следват след матурата (бакалореата) една година особени курсове по математика, тъй наречените „mathe’matiques spe’ciales“. За учителите по математика няма какво да кажа особено. Те бяха отлични. Но трябва да разкажа как щях да пострадам от страна на единия от тях при свършването ми на лицея.
Бях много силен по алгебра. Учех добре и геометрия: но от дескриптива нищо не разбирах. Да си представя как един пресечен конус може да бъде проектиран беше за мене абсолютна невъзможност. Пред учителя по дескриптива, Бланшон, се извинявах: „Monsieur, je ne vois pas les choses dans l’espace“ („Не виждам нещата в пространството.“) Той мислеше, че това е зла воля. Когато дойдох до матура, на изпита по тоя недостъпен за мене предмет, теглих една черта с Х от едната страна, У от другата и там спрях. Това не ме тревожеше особено, тъй като учениците в лицея минаваха от клас в клас, даже слаби по някой предмет, стига общата бележка да е задоволителна. Мислех, че същото ще бъде и сега, при матурата. Обаче Бланшон ми турил нула, а нулата не позволявала да се минава с обща средна бележка. Щях да пропадна, ако да не беше се намесил Mr d’Hollys. Той имаше големи симпатии към българите — спомняше си за тия, които се бяха учили в лицея преди Освобождението — и лично към мене, поради успехите ми по френски език, проявяваше голямо благоволение. Той се застъил за мен. Казал: „Как можем да провалим един ученик, който е пръв по толкова предмети и получава за тях награди?“ Наместо нулата той, със своята власт, турил единица и така получих дипломата си.