Във френските издателства винаги има един познавач на френския правопис. Случвало се щото такъв един скромен човек да поправя грешките на големи френски писатели.
Във френската граматика има наистина много примки или както някои французи ги наричат, „китайщини“ (chinoiseries). Против тях се е дигал често повик, но безуспешно. Французите държат за тях, понеже те са свързани с вековна традиция. Френският народ, който е правил толкова революции, е в действителност консервативен. Напоследък парижкият комунистически литературен вестник „Les Lettres francaises“ повдигна отново въпроса за опростотворяване на правописа, но не намери особен отзвук. Мотивът бе да се направи по-лесно за трудещите се да пишат правилно своя език. Един работник възрази с писмо до редакцията в следната смисъл: ние искаме да се издигнем до образованите хора, а не да останем да пишем, както готвачките!
Френският език се изучаваше в лицея — говоря за тия, които искаха да се учат — много добре. Не съм чел нищо писано на френски от Константин Величков, но Стоян Михайловски пишеше на френски великолепно — с необикновен блясък. Разбира се, стилът идеше от дарбата му, но безпогрешното си владеене на френски език бе добил в лицея. Никола Милев пишеше френски така, че да му завиди и французин. Има българи, свършили френски лицеи в Париж, без да са научили така добре френски, както учениците в нашия лицей. Причината е, че нашите учители, понеже преподаваха на чужденци, бяха особено внимателни и взискателни, поправяйки на всяка стъпка нашите грешки.
В горните класове ние имахме двама учители по френски; в четвърти — Monsieur de Lacomble’ze (Лакомблез), в пети и шести — Monsieur Perrard (Перар). Първият, по-млад, с аристократически маниери, малко сух. Той ни преподаваше само граматика. Вторият, стар и макар много строг, беше някак по-близък до нас. Той ни преподаваше висшия курс на граматиката и френска литература. Изучаването на френския език не се заключаваше само в правилата на граматиката. Ние имахме постоянно домашни упражнения (devoirs) за тяхното приложение. В учебника по граматика имаше текстове, където прилагателните бяха изпуснати; ние трябваше да ги поставим. Изпуснати бяха глаголните времена: ние трябваше да ги намерим. Имахме и друг род домашни. Даваше ни се някой текст от класически автор. Трябваше да извадим от него плана, по който е написан; или пък ни се даваше план и ние трябваше да го развием. Всеки план се състоеше от няколко части: главна идея, второстепенни идеи, край. Аз бях толкова свикнал с това, че после, като постъпих във „Вечерна поща“, винаги преди да си напиша статията, колкото и малка да е тя, най-напред си съставях плана по научената в лицея метода.
Имахме домашни и по композиция. Това целеше не само усъвършенствуване на езика, но и подбуждане на въображението.
Припомням си как Гьорче Петров, нашият учител по словесност в четвъртия клас, ни даде следната тема:
„Опишете класната стая.“ Какво можехме да пишем? — Класната стая има четири стени, един прозорец, една врата, вътре в нея чинове и прочее. Първата тема, която имах да развивам в долните класове на Лицея беше: „Les memoires d’une canne — спомените на един бастун“. Учителят ни даде горе-долу една идея какво да пишем. Бастунът бил изложен във витрините на един магазин, някой го купил и после, при разни случайности, минавал от една ръка в друга. Ние трябваше сами да измислим тия случайности и да ги опишем. В горните класове имаше, разбира се, теми от по-друго естество. Но всичките те изискваха от нас да турим в действие своето въображение.
Mr Perrard четеше в клас домашните ни упражнения, не всички, разбира се, анализираше ги, посочваше грешките и ни даваше съвети. Като чеда на Ориента, ние нямахме достатъчно ред в изложение на мислите си, показвахме словесна разточителност и вкус към бомбастика. Той ни учеше на ред и на простота. Особено внимание обръшаше на употреблението на думите в точната им смисъл. Той ни казваше: „Ако се изразите с най-малко думи и всяка дума поставите на място, това е вече голяма стъпка към стил.“ Припомням си съветите, които ми е давал: „Симеон143, пишете хубаво; някои от вашите работи биха могли даже да се печатат. Но имате прекалено изобилие на думи.“ Друг път ми казваше: „Пазете се от многото прилагателни, те са като паразити: ако употребите три, двете излишни изяждат третото.“ Перар знаеше много добре правилата на френската стилистика и уроците му бяха много ценни.