Първите ми опити да писателствувам още като ученик в Цариград
При тия всекидневни „бдения“ в лицея аз се запознах в продължение на няколко години с големите представители на френската литература в деветнадесетия век.
От романистите: Балзак, Стендал, Флобер, братята Гонкур, Алфонс Доде, Мопасан, Зола, Пол Бурже; от поетите: Виктор Хюго, Алфред дъо Виньѝ, Алфред дьо Мюсе, Теофил Готие, Льоконт дьо Лил. С особено увлечение четях най-модерните: Бодлер и Верлен. Рембо ми беше непознат. Може би повече от романите и поезията ме привличаше френската критика. От Сент-Бьов малко знаех тогава. Но „La vie litte’raire“ на Анатол Франс и „Les Contemporains“ на Жюл Льометр бяха голямото ми наслаждение. Жюл Льометр много ми помогна за образуването на литературен вкус, но същевременно поставяше ограничение на моята мисъл. За въздействието му върху публиката се цитира един случай. Жорж Оне бе добил голяма популярност в средната буржоазия. Жюл Льометр публикувал във вестника една статия, започваща със следните думи: „В тия колони обикновено пиша върху френските писатели, но днес ще се занимая с Жорж Оне.“ Следвала жестока присъда върху него. Жорж Оне продължил да има читатели, но те се срамували да казват, че го четат.
„Съвременници“ на Жюл Льометр обхваща всички значителни писатели от епохата. Както повечето представители на френската буржоазия, той беше крайно консервативен. Отхвърляше както големи имена от чужбина, с които някои французи искаха да запознаят френската публика — Ибсен, Бьорнсон, — тъй и модерните веяния в самата Франция. Писа за Верлен и Маларме, но сякаш да ги осмее.
През една част от живота си бях под неговото силно влияние и се явих в българската литература като представител на импресионистичната критика. По-късно употребих усилия да се освободя от него. Студентството ми в Женева дойде на помощ. В Цариград аз познавах националния въпрос; в Женева се научих, че съществува и социален въпрос. Оттам произлезе моята защита на реализма.
Четях и други французки критици, между които Емил Фаге. Всичко това у мене събуди вкус и призвание към литературната критика. Опитах се да чета и философски книги. От библиотеката на Екзархията взех еднъж „La philosophie de l’Art“ от Иполит Тен. Трябва да отбележа, че тогава бях още в долните класове на лицея. При първите страници вече Тен ме обезсърчи. Спънах се, доколкото помня, на тази му фраза досежно изкуството „Le laid est beau, mais le beau est encore plus beau.“150 Той искал да каже, сигурно: изображението на нещо грозно може да има художествена хубост, но има повече красота в изображението на нещо хубаво. Тогава обаче не проумявах. Нека да добавя, че философията се оказа не в моите струни и по-нататък. От Иполит Тен ми е останало в паметта и едно изречение, смисълта на което можах да разбера години по-късно, в чужбина, като посещавах музеите. Иполит Тен казва: „Изкуството е природата, виждана през един темперамент.“
От тия четения са се запазили в ума ми и други фрази, неясни тогава, макар добре звучащи. Касаеше се за една област, съвсем чужда на мен: музиката. Припомням си следните думи: Вагнер приложи в операта законите на симфонията… Не знаех кой е Вагнер, нито що е опера, нито симфония. Това увлечение в книги, които не бях подготвен да разбера, се отнася главно до първите две години в лицея. В тия две години преподаванията на моите учители по точните науки се отнасяха повечето до неща, които бях учил вече в Битоля. Затова ми оставаше свободно време за четене.
Освен по книгите на Анатол Франс и Жюл Льометр, двамата най-блестящи тогава френски критици, следях френската литература и по две списания: „Les Annales politiques et litte’raires“ и „La Revue bleue“. Първото си купувах всяка събота, второто взимах от екзархийската библиотека. Купувах също вестници, в които се публикуваше театралната хроника, водена и тя от познати критици: „Le Temps“ с Жюл Льометр и „Journal des De’bats“ с критик Франвиск Сарсе. Всичките ми наклонности тогава бяха към литературата и голямата ми мечта беще да постъпя един ден в E’cole Normale Supe’rieure в Париж, огнище на литературна култура и разсадник на толкова писатели, прочути в критиката.