— Професор Боулдър — започна Шефът, — вие, доколкото зная, владеете древногръцки.
— Да — спокойно отвърна професора.
— И за сметка на правителството сте превели за професор Тайуд учебник по химия?
— Точно така, като законно привлечен консултант.
— Но това действие, имайки предвид обстоятелствата, е престъпление — съучастничество в престъплението на Тайуд.
— Извинете, а каква е връзката?
— Нима Тайуд не ви е разказал за пътешествието във времето… или както той го нарича — микротемпорално пренасяне?
— А! — Болдер се усмихна леко. — Значи ви е разказал?
— Не, не ни е разказал — отряза Шефът. — Тайуд е мъртъв.
— Какво!? Не ви вярвам.
— Почина от инсулт. Гледайте.
Шефът подаде на Боулдър една от снимките, направени тази нощ. Лицето на лежащия на пода Тайуд беше изкривено от гримаса, но това не пречеше на разпознаването.
Боулдър въздъхна така, сякаш изскърцаха спирачки. Той се взира в снимката цели три минути — засякох го по часовник.
— Къде е направена снимката? — попита той.
— В атомната електроцентрала.
— Значи е завършил експеримента си?
Шефът сви рамена:
— Не можем да разберем. Намерихме го вече мъртъв.
Свитите устни на Боулдър се обезцветиха.
— Това непременно трябва да се изясни. Ще се наложи да се събере комисия и, ако е нужно, да се направи повторен опит.
Шефът го погледна мълчаливо и посегна за цигара.
Никога досега ритуалът по запалването на цигара не му бе отнемал толкова време.
— Преди двайсет години — произнесе той, оставяйки безполезно димящата цигара, — Тайуд е написал статия в списание…
— А, това ли — устните на професора трепнаха — ви е дало ключа? Забравете го. Тайуд беше физик и нищо не разбираше от история или социология. Просто така, ученическа мечта и нищо повече.
— Значи вие смятате, че изпратеният учебник няма да доведе до Златен век на цивилизацията?
— Разбира се че не. Нима може да се предполага, че продуктът на две хилядолетия мъчителен труд може да се внедри в общество, което още не е готово за това? Или ви се струва, че великото откритие или изобретение се ражда готово в мозъка на гения и не е свързано с културната среда, в която живее този гений? Нютон е обявил своят закон за притеглянето двайсет години по-късно, отколкото е могъл, защото тогавашната оценка на радиуса на Земята се е отличавала от истинската с десет процента. Архимед едва не открил диференциалното смятане, но не успял, защото не е познавал арабските цифри, изобретени от някакъв неизвестен индус!
Ако говорим за това, самото съществуване на робството в древните Гърция и Рим означава, че машините не могат да привлекат внимание — трудът на робите е бил по-евтин и по-качествен. А от мъдреците очаквали, че няма да си губят времето с безсмислени практически приспособления. Дори Архимед, най-великият инженер в древността, е отказал да демонстрира своите технически постижения — само математическите абстракции. Когато един младеж попитал Платон каква е ползата от геометрията, го изгонили позорно от академията като подъл и низък тип.
Науката не лети напред — тя се придвижва пълзешком в направленията, в които я тласкат онези велики сили, които движат обществото и, от своя страна, се движат от нея. Великите хора стоят на раменете на културата, която ги е издигнала…
В този момент Шефът го прекъсна:
— По-добре ни разкажете каква е вашата роля в тази история. Ще повярваме на уверенията ви, че историята не може да се промени.
— Защо да не може? Може, но не е задължително. Разбирате ли, когато Тайуд за пръв път ме помоли за помощ — искаше да преведе на гръцки няколко изречения, — аз се съгласих само заради парите. Но професор Тайуд искаше преводът да бъде написан на ръка, върху пергамент; той настояваше да се използва само древногръцка терминология — езикът на Платон, както се изразяваше — дори и да ми се наложи малко да изкривя първоначалният смисъл на текста.
Това ме озадачи. Аз също намерих онази статия. Очевидният за вас извод направих доста късно — постиженията на съвременната наука се оказаха твърде невероятни за скромния философ. Но в края на краищата научих истината и разбрах колко инфантилни са представите на Тайуд за историята. Във всеки миг има двайсет милиона променливи и още не е създадена математическа теория — да я наречем психоистория, — която е способна да ги обхване всичките.
По-просто казано, всяка намеса в историята преди две хиляди години ще промени настоящето по непредсказуем начин.
— Като камъче, предизвикващо срутване — с измамно тих тон се поинтересува Шефът.