Империя, в която всички хора са свободни, и всички хора са братя.
Само ако можеше да се промени историята и да се предотврати най-голямата грешка на човечеството…
На това място спрях.
— Е? — попита Шефът.
— Е — отвърнах аз, — не е трудно да свържем тази статия с два от фактите: Тайуд е разрушил атомна електроцентрала, за да изпрати нещо в миналото, а в личния му сейф открихме учебник по химия на древногръцки.
Лицето на Шефа се вкамени. Той размишляваше.
— Но нищо не се е случило — промълви той тежко.
— Знам. Но аспирантът на Тайуд казва, че пътешествието сто години в миналото отнема едно денонощие. Ако предположим, че целта е Древна Гърция, получаваме двайсет века — двайсет дни очакване.
— Можем ли да го спрем?
— Не знам. Тайуд сигурно знае, но той е мъртъв.
Целият ужас на ставащото се стовари върху мен с пълна сила, далеч по-тежко от предишната нощ… На цялото човечество е издадена смъртна присъда. Това е само тягостна абстракция, но за мен е непоносимо реална. Защото присъдата е издадена и на мен. И на моята жена. И на моят син.
Невъобразима смърт. Прекратяване на съществуването, нищо повече. Прекъсната въздишка. Изпарена мечта. Падане в мъглявото непространство и невреме. Аз няма да умра — просто никога няма да съм съществувал.
Или все пак ще остане нещо — моята личност, его, душа? Друг живот? Друга съдба?
Тогава не казах нищо такова. Но ако можех да опиша ледената бучка в корема си, щях да използвам именно тези думи.
На Шефа също му хрумна нещо подобно.
— Тогава имаме още две седмици и половина. Не бива да губим време. Да действаме.
Мрачно се усмихнах:
— Да хукнем да гоним книжката?
— Не — студено отвърна Шефът. — Имаме две насоки за работа. Първо, ти може и да грешиш. Твоите разсъждения може да са лъжлива следа, подхвърлена ни за да скрие истинското положение на нещата. Това трябва да се провери.
Второ, ти може да си прав, и тогава трябва някак да спрем тази книга, без да я преследваме с машина на времето. Ако има начин, длъжни сме да го намерим.
— Не искам да ви прекъсвам, но ако това е лъжлива следа, по нея може да тръгне само ненормален. Ами ако съм прав и е невъзможно да бъде спряна книгата?
— Тогава, младежо, през следващите две и половина седмици ще съм много зает. И теб съветвам същото. Така времето минава неусетно.
Шефът, както винаги, беше прав.
— Откъде ще започнем? — попитах аз.
— Преди всичко трябва да направим списък на онези, на които Тайуд е плащал от правителствения фонд.
— Защо?
— Помисли. Това е твоя работа. Тайуд не е знаел древногръцки — това е само предположение, до напълно обосновано. Значи преводът е правен от някой друг. Едва ли безплатно. И Тайуд най-вероятно не е платил от личните си средства — с неговата професорска заплата.
— Може би е мислил повече за секретността, отколкото за икономиите — предположих аз.
— Защо? Какъв смисъл има да се крие? Нима това е престъпление — да преведеш учебник по химия на гръцки? На кой ще му хрумне да търси заговор в това?
Трябваше ни половин час за да открием в графата „консултанти“ Майкрофт Джеймс Боулдър и да изясним, че в университета заема длъжността професор в катедрата по философия и че сред многобройните му постижения е и свободното владеене на древногръцки.
Забавно съвпадение — Шефът още не беше успял да си сложи шапката, когато вътрешния телетайп ни съобщи, че професор Боулдър вече два часа седи в приемната и настоява да го пуснат.
Шефът остави шапката си и отвори вратата пред професора.
Професор Майкрофт Джеймс Боулдър беше сив. Сиви очи, сиви коси, костюм в миши цвят, и най-главното — сиво от напрежение лице, изпъстрено с тънки бръчици.
— Вече три дена се опитвам да накарам някой да ме изслуша, сър — тихо каза той. — Не можах да стигна до някой по-нависоко от вас.
— И няма нужда — отвърна Шефът. — Какво желаете?
— Крайно необходимо е да поговоря с професор Тайуд.
— Знаете ли къде е той?
— Абсолютно съм убеден, че е задържан от правителството.
— Защо?
— Известно ми е, че той планираше експеримент, нарушаващ изискванията за секретност. Доколкото мога да съдя, събитията от последните дни свидетелстват, че секретността е била нарушена, откъдето естествено следва, че опитът е бил проведен. Интересува ме дали е бил проведен до край.