Той се намираше на една закътана ладийка, която беше като мъничка рожба на по-голямата долина, и представляваше ниска хижа от бичени трупи с приветлив вид и с повече прозорци, отколкото би направил един предпазлив човек, с огромен комин от глина и камъни в края. Не беше „оградена“ къща със забити в ров изправени колове и навярно изградена около пъна от някое голямо дърво, който да може да служи за маса вътре, а дом, отличаваш се с красота, удобства и лукс. Както се преценяваха тези неща на границата, и най-хубавия… какъвто Анри Бюлен можеше да построи. Катърин обичаше този дом най-много след Анри и момчето си. От прозорците му, които не бяха защитени с капаци от каквито да било врагове, тя можеше да гледа на изток, запад, север и юг от могилката в падината, върху която бе издигнат на юг и изток — към Забранената долина, където всяка сутрин можеше да види слънцето как изгрява над сеньорията на Тонтьор и Катеричата скала; на север — нагоре, по склона в тъмните глъбини на Голямата гора; и на запад — към залязващото слънце, където се простираха безкрайните простори на неизследваните земи, за които Анри Бюлен вечно мечтаеше и към които Джимс вече започваше да обръща учудени, а понякога и копнеещи очи.
Но Катърин притежаваше женствен магнетизъм, който щеше винаги да задържа мъжа и сина и у дома. Около самата хижа беше нейното малко царство — цветята, градинките с храсти, къщичките за птици, направени от кора на кестенови дървета, малките живи плетове от чемшир между разредените дървета, с хубави пътечки с бордюри от варосани камъни, извиващи насам-натам между тях. Нарцисите и лехите й с диви цветя бяха нацъфтели и от този ден до белите слани щеше да има винаги цъфтящи растения. Повече от всички тя обичаше полски цветя, самакитката и скромният перест прародител на всички карамфили. От цъфването на жълтите нарциси до есенния невен щеше да има ружи, жълтурчета, рози, лупини, иберис, ралица, секирчета, слънчоглед и плюскавиче, карамфил и царски маргарити и десетки други билки и цветя в нейните градини, та някой случаен странник, попаднал в нейния дом сред пустошта, надали би повярвал, че се намира на края на цивилизования свят.
До самите тези градини стигаха нивите на Анри; те започваха, поради художествения вкус на Катърин, с по-благородни градински растения — грижливо обработена и разделена на лехи земя за билки и зеленчуци, марули, киселец, магданоз, слез, див керевиз, динка, мащерка, градински чай, моркови, пащърнак, цвекло, репички, тученица, боб, зеле, тикви, аспержи, мускусни пъпеши и краставици, а зад тези ясно очертани лехи лежаха по-ширните ниви за зърнени храни, всичко десет акра5 добре обработена земя, опиращи в кленова гора, от която през миналия месен април Анри беше събрал годишния си добив от петдесет галона6 кленов сироп и двеста фунта7 захар.
Тези скъпоценни владения четиримата съзерцаваха, когато слизаха по склона, и Катърин не би дала и половината от тях за всичките богатства на мадам Тонтьор. Оставаше само бледен отблясък от слънцето и светът се приготвяше за края на деня. Над главите им безкрайна колона гълъби беше на път за голямото гнездилище в Забранената долина, ята врани се настаняваха в мрака на Голямата гора, а черните и сиви катерички спираха дърдоренето си в широколистните гъстаци и се мятаха като сенки от дърво на дърво. Кокошките на Катърин се бяха скупчили до курника, а от оградената ливада горе, през която минаваше ручей и се губеше в гората, волът и кравата се бяха прибрали пред вратата на направения от цели трупи обор.