Че този бог, допуснал Нова Франция да рухне в съсипии, бе начертал собствената им съдба с благосклонна ръка, Джимс повярва от все сърце, когато Тоанет му разказа какво й се случи след бягството от Ченуфзио. Те бяха сами в нейната стая. Беше единадесети декември и следобедното слънце грееше от небе, изпълнено повече с радостна есенна топлина, отколкото зимен студ. На няколкостотин крачки генерал Мъри правеше преглед на полковете, които скоро щяха да се сблъскат с Льови при неговия опит да превземе отново града. Звуците на военна музика долитаха леко до тях, а заедно с това ясният, но още по-лек звън на камбана, който отбелязваше настъпилия час за молитва, и при неговия призив Тоанет наведе глава и пошепна думите на славословието, научено от облечените в бяло Христови сестри. Трите години я бяха променили. Не само времето, но и майчинството и скръбта на безнадеждното чакане я бяха направили повече жена и по-малко девойка. Най-после тя бе повярвала, че Джимс е умрял, и сега, когато той се беше върнал при нея, неописуема красота изпълни лицето и очите й със своето сияние при разбулване тайната на годините.
Тя разказваше за нощта, когато Хепсиба бе докаран в Ченуфзио, за молбите й пред Шиндас и Тиаога и как не бе успяла да събуди милосърдието им.
— Само бог можеше да ме ръководи след това — каза тя, — защото бях тъй отчаяна, че надали зная как всичко се подреди, както стана. Беше ме страх как ли ще постъпиш, когато се върнеш и узнаеш, че вуйчо ти е бил ослепен и убит, и чак когато влязох във вигвама на А Де Ба, видя ми се като отговор на молитвите ми това, че един ловджийски нож висеше вързан за връвта на отвора. С този нож освободих ръцете на Хепсиба и разрязах дупка в кожения вигвам, през която пропълзяхме към лодките, след като казах на Горската Гургулица какво да ти предаде. Когато разбрахме, че ни преследват, и когато ни настигнаха надеждата ми умря, обаче дълбочината на отчаянието ми не беше по-голяма от радостната изненада, която изживях, когато чух гласа на Тиаога да ни казва да не се боим, а спокойно да слезем на брега — нищо лошо нямало да ни сполети. Шиндас обясни какво смятат да направят, защото, щом се озовахме на брега, Тиаога се отдалечи сам в тъмнината. Шиндас ни каза как три дни преди да стигнат в Ченуфзио, разбрали от факти, разказани им от пленника, че той, вече ослепен от тях, бил твой вуйчо и мой скъп приятел. Било твърде късно да го спасят, понеже воините били много зле настроени и искали да се принесе в жертва на кладата тоя, който убил неколцина от тях. Шиндас избързал напред, за да не бъдеш ти в селището, когато докарат пленника. Докато Шиндас ни говореше, аз разбрах, че и в дивашки гърди може да бият сърца, по-добри от всички други на тоя свят, защото тия трима мъже бяха станали предатели на племето сенека, за да останем ние живи. В светлината на една факла Шиндас извади дълга плитка коса, която ужасно много приличаше на моята, и напои скалпа със свежа кръв, която взе от гърдите си. Беше скалп, който Тиаога взел от убита от него френска индианка, и на мен ми прилоша, когато го видях да лъщи в светлината на борината. После Хепсиба и аз продължихме с нашето кану. Часове след това Шиндас отново ни догони и каза, че Тиаога танцувал със скалпа пред племето си и то му повярвало, че сме мъртви. Шиндас остана с нас докато не се натъкнахме на френски войници близо ДО Форт Фронтьонак, и аз всеки ден превързвах раната на гърдите му.
Тоанет замълча, сякаш наново си представяше това, което бе станало, сетне каза:
— Имаше няколко мига с Тиаога… насаме… тая нощ, когато стояхме на брега, докато Шиндас напояваше скалпа с кръвта от раната си. Господ трябва да е накарал Тиаога да ме обикне, Джимс, почти толкова, колкото е обичал тая, чието място бях заела. Когато се срещнахме, беше сгоден и безмълвен в тъмнината, като да беше от камък, а не от плът. Но ми обеща да ти създаде възможност да дойдеш при мен, той може да го направи, без да събуди подозрение у племето си. И тогава ме докосна за първи път тъй, както сигурно е милвал Сребърните крачета. Той стисна плитката ми в ръка и изрече името й така, както никога преди не бях го чувала да го изговаря. Аз го целунах. Прегърнах го през врата и го целунах и ми се стори, че устните ми са допрели камък. Но той ме обичаше. И поради това съм се чудила… всичките тия години… защо не те е пратил при мен.