Но тази заран Джимс носеше своя лък и колчан със стрели само защото бяха за него необходими като дрехите, и нямаше никакво желание да упражнява силата си над птица или животно. Беше обзет от някакво вълнуващо ликуване, смесено със свирепо, непоклатимо настървение. Знаеше, че ще се бие, ако Пол Таш дойде при Люсан, и това, което ще се случи в тази схватка, беше също така ясно и окончателно решено в ума му. Той се канеше да се наплати за обидите от миналия и другите дни. Беше на път да се издигне до недостижима висота в мнението на Мари-Антоанет Тонтьор… след като й поднесе кадифето. Блясъкът на утрото разпалваше кръвта му. Свежестта на хълмовете и поляните, песента на птиците, красотата на синьото небе и зелената земя, всичко се сливаше в акорд, откликващ на песента в сърцето му, почти песен на независимост — освобождение на дух, преследван и угнетяван до този час. И сега, когато беше на път да изпълни една окончателно решена постъпка, той се чудеше защо всичко това не е станало по-рано.
Никой не го беше изпреварил, когато пристигна при Люсан. Беше девет часът, а разпродажбата щеше да започне чак в единадесет. Но Люсан, жена му, дъщерята, двамата му сина и тримата роби, на които предстоеше да бъдат продадени, бяха започнали работа много преди да съмне и Джимс веднага се залови с едно-друго да им помогне. Половин млад вол вече беше набучен на дълъг железен шиш и бавно се печеше над куп червена жарава. Във фурната на двора се печеше огромно количество хляб и имаше пейки, наредени с чинии от калай и от белоснежно тополово дърво. Люсан бе прочут майстор на ракия, бира и флип — тази греяна бира с ракия, захар, яйца и подправки, и вече имаше приготвени три бъчви, сложени на големи пънове, с канелки, чакащи само да бъдат завъртени от нетърпеливите ръце на неговите приятели и съседи. Пивоварният му казан и казанът за ракия, за които щеше да има голямо наддаване, стояха близо зад бъчвите, изтъркани и лъснали на слънцето, за да блазнят погледите и кесиите на техните купувачи. Около богатската къща бяха струпани нещата, които бяха за продан, и тримата роби работеха сред тях със свити и тръпнещи сърца, крепени от обещанието на господаря им, че ще ги продаде всички заедно, а не поотделно.
След известно време Джимс остана без работа и взе да търси ралото, казана и тъкачния стан, които баща му искаше да купи. Докато се занимаваше с това, той се натъкна на една маса, отрупана с какви ли не дреболии, и сърцето му изведнаж се разтуптя, когато видя няколко книги на английски. Как бяха попаднали в ръцете на Люсан, който четеше само на френски, Джимс можеше само да предполага, защото умът му беше зает с мисълта колко би се зарадвала майка му, ако можеше да занесе тези съкровища у дома на нея. Книгите бяха пет — „Малвъри Дейл“, „Евелина“ „Телемах“, „Елоиза“ и „Джоузеф Андрюз“, — те му се видяха вълнуваща редица заглавия и щом му се удаде случай, заговори на Люсан за тяхната цена и покупка. Понеже не виждаше нищо ценно в английски книги, нито голяма вероятност да ги продаде, а беше и човек с широка ръка, пък се бе и позагрял вече със собствената си прекрасна бира, Люсан ги подари на Джимс в знак на благодарност за оказаната помощ.
Зарадван до немай-къде от този неочакван късмет, Джимс зачака нетърпеливо идването на баща му и вуйчо му Хепсиба и появата на сеньор Тонтьор и другите, които можеше да дойдат с него. По-близки съседи пристигнаха, преди вуйчото и баща му да излязат от гората, а когато те дойдоха, Джимс, без да губи време, остави вързопа с книги в колата, след което върза Дран с ремъчка от еленска кожа за едно от колелата. Нямаше нужда дори да гадае какво ще направи Дран, ако бъде свободен, когато той стигне до сбиване с Пол Таш.
Часът на разпродажбата наближаваше и вече се бяха събрали не по-малко от петдесет мъже и жени и двадесетина деца, но Тоанет и баща й все още не бяха пристигнали. Джимс застана така, че да вижда пътя от сеньорията на Тонтьор, и когато най-после чу гласа на аукционера да съобщава гръмогласно, че търгът ще започне, почувствува надеждите му мрачно да се изпаряват. Те се съживиха мигновено, когато от гората в края на половин миля дългия път се появиха трима конници. Първият ездач беше Тонтьор, вторият — Пол Таш, а на третия кон яздеше стройна фигурка с широкопола шапка, самата Мари-Антоанет Тонтьор.