Скрил се зад дънера на едно дърво, Джимс ги проследи с поглед, когато минаха толкова близо, че малко камъче, подритнато от копитото на един от конете, падна до самия него. И тогава смелостта почти го напусна, защото, докато ръцете му се свиваха в юмруци при вида на Пол Таш, сърцето му замря, когато вниманието му се устреми от неговия неприятел към Тоанет. Тя се беше превърнала съвсем неочаквано в млада дама, която, както много лесно би могъл да повярва, никога не бе виждал преди, и промяната, настъпила в нея, го накара за няколко мига дотолкова да се забрави, че щяха веднага да го открият, ако някой от тримата случайно погледнеше към него. Вътрешно Тоанет бе също така съвсем забравила за някаква си там довчерашна десетгодишна госпожичка, защото една от най-лелеяните от нея мечти се беше осъществила и тя беше облечена с първия си костюм за езда от разкошен син камлот, обточен със сребро, току-що пристигнал от Квебек. С него тя носеше дръзко накривена касторена шапка е контешко перо, а изпод тази шапка дългата й черна коса се спускаше във водопад от грижливо подредени къдрици, отчасти задържани от две-три вплетени между тях червени панделки. Тя бе напълно погълната от съзнанието колко прекрасна изглежда и всяка частица от снагата й бе скована от горделиво достойнство, когато мина край мястото, където се криеше Джимс.
Щом тя отмина, Джимс усети да го завладява чувство за незначителност и нищожество. Защото Тоанет не беше вече Тоанет, а истинска принцеса, пораснала. А Пол Таш, както препускаше близо до нея, с напудрена и вързана коса и с червена кадифена дреха, която можеше да се види от цяла миля, му се видя безкрайно недостъпен за всичко, което бе кроил против него. Джимс излезе мрачно иззад дървото и се наведе да вдигне камъчето, което конят на Тоанет бе подритнал към него. До него долиташе гласът на аукционера и на другите, които наддаваха за вещите на Люсан. След това се чу да избухва смях, извишил се с безпределна невъздържаност над всички други шумове, взрив и веселие, което Джимс би познал навред по света. Така се смееше само вуйчо му Хепсиба.
Той пак пламна духом, като запален барут, в отговор на бодрия звук на вуйчовия глас и онова, което бе загубил за няколко мига, отново се възроди у него, по-силно от преди. Той се върна на затревената полянка пред дома на Люсан, когато Пол помагаше на Тоанет да слезе от коня си, и за своя изненада и нарастващо възхищение видя вуйчо му Хеп да се приближава смело към барона и да му протяга ръка. Тонтьор прие да се ръкува с него и след малко Джимс ги видя да пият заедно флип. Всичко това забеляза, както стоеше зад тълпата, насъбрала се около аукционера, чиито гръмогласни описания на вещите на Люсан и подкани към хората да ги купят ехтяха до небесата. Този човек, който притежаваше огромни бели дробове, имаше съюзник, а също и съперник в лицето на трите бъчви с ракия, флип и бира, между които и масата, на която стоеше той, мъжете започнаха да прехождат все по-често и по-често, защото, макар тези бъчви да отвличаха клиентите му за известно време, те неизменно ги изпращаха обратно (както беше разчитал Люсан) все повече разположени и разчувствувани и с все повече разпуснати кесии след всяко пийване.
Пъстрото зрелище и възбуждението около него щяха да бъдат едно от най-големите и най-вълнуващите събития в ограничения от горите свят на Джимс, ако сърцето му не беше изпълнено с трепет пред надвисналата драма. Не го привличаше дори благоуханието на многото лакомства. Гласовете на аукционера и наддаващите, екливите удари на дървеното чукче, което придаваше нотка на законност на всяка продажба, глъчката на мъжете и жените около него, игрите на децата, сбиването на две кучета, всичко като че ли беше извън нещата, които бе дошъл да търси. Но той не се стремеше към осъществяването на желанията си с ненужна припряност и мина половин час, докато се намери близо до онази, която изпълваше мислите му, и то стана по такъв неочакван начин, че Тоанет, закрита от обемистите фигури на жената и дъщерята на Люсан, се озова, преди Джимс да се усети, на една стъпка от рамото му. Тя не го виждаше и той стоеше с буйно разтуптяно сърце, вдишваше излъчващия се от нея лек парфюм, усещанията му, притъпени от близостта на великолепието й, кръгът на зрението му запълнен само с огромна широкопола шапка, омайваща маса блестящи къдрици, цял залез от алени панделки и две слаби рамена… и изведнъж това райско видение бе помрачено от грозотата на действителността — Джимс видя Пол Таш. Младежът се връщаше от малка разходка до бъчвите и когато забеляза Джимс, презрителна усмивка изкриви устните му. Именно този поглед накара Тоанет да се обърне така, че да види застаналия до нея Джимс с шапка и пакет в ръце, с напрегнато изражение на лицето, понеже се насилваше да забрави присъствието на съперника.