Той й протегна подаръка.
— Вуйчо ми Хепсиба току-що дойде от Английските колонии и ми донесе това, за да мога да го поднеса на теб. Ще го приемеш ли, Тоанет?
Джимс забрави за Пол Таш. Червени петна пламнаха на бузите му, когато изненаданият поглед на Тоанет се срещна с неговия. Тя почти се усмихна и като че нещо я изкара за миг да забрави великолепието си и достойното държане, което то й налагаше, протегна ръка и пое пакета от Джимс. Той усети бродираната еленска кожа на ръкавицата й върху плътта си, а допирът й, поруменяването на лицето й, начинът, по който прие подаръка, накараха кръвта да закипи в жилите му. Почти не се беше надявал на тази любезност, като си спомняше как се беше държала с него предишния ден; а Тоанет, покорена от неочакваната му постъпка, в следващия миг осъзна, че се е забравила и че го е направила в нежелателна близост на други очи и уши. Бузите й се изчервиха още повече, а Джимс погрешно прие това за още по-голямо доказателство за приятната изненада, която е изпитала, и беше сигурен, че тя се кани да заговори и да му поблагодари за подаръка, когато край тях застана Пол. Без да обърне внимание на Джимс, той отведе братовчедка си, като взе от нея пакета, сякаш за да й го носи. И тогава Тоанет се обърна да се усмихне на Джимс, въпреки всичките очи, които, както знаеше я наблюдаваха. В същия този момент нейният кавалер скришом пусна пакета на земята.
Тази постъпка, подсказана от презрение към момчето от гората и поощрена от духовна низост, криеща се под външната изява на богатството и хубавите дрехи, откъсна мислите на Джимс от Тоанет, чиято близост, изненадваща хубост и приветливо държане почти го бяха накарали да забрави единственото си голямо основание да присъствува на разпродажбата у Люсан. Тази слабост в арсенала на намеренията му се загуби в същия миг, когато видя подаръка да пада на земята. Тоанет веднага стана нещо несъществено и обикновено, изпречило се на пътя на решаващата буря от чувства, което го подхвана и яростно завъртя. Той виждаше само един човек там наместо двама, и този един беше Пол Таш. За пет-шест секунди още толкова години натежаха на гърба му, а с тези години по-пълно узря и способността да се обижда, да мрази и да иска да отмъсти. В ума, нажежил се до бяло от пламъка на тези чувства, и в погледа, заслепен временно за присъствието на всички други освен младежа, който бе помрачил разсъдъка му с ожесточение, Тоанет спря да съществува за него и когато се спусна напред, за да вдигне пакета, той го направи не с мисълта, че спасява плата за Тоанет, а защото той щеше да послужи за повод на славна война, когато му се паднеше момент да го захвърли в лицето на съперника.
Че този момент трябваше да дойде сякаш по волята на някой дух, твърдо решил съдбините му, не се видя на Джимс особено чудно.
Тоанет и младият Таш се отделиха от прехождащите групи, сред които бяха досега, и без да бързат, се запътиха обратно при конете си с пълното съзнание, че много погледи следят изисканото им отдалечаване, и след като позволиха за кратко време да им се повъзхищават, свърнаха към градините зад къщата на Люсан.
От бъчвата с флип, където новата им дружба напредваше с бързи крачки, Тонтьор и Хепсиба наблюдаваха хубавата двойка с широко усмихнати лица; и като смушка в добре облечените със сланинка ребра човека, когото би трябвало да смята за свой наследствен враг, но в когото беше открил сърдечен и весел другар, напълно отговарящ на собствените му настроения и склонности, баронът се закиска високо.
— Вижте ги как вървят, приятелю Адамс, като двойка млади пауни, излезли да се поперчат! Моето хубаво момиченце се превърна в женичка, като си сложи тоя костюм, а колкото за petit maître15, който се мисли за човек от род и храбрец… знаете, според мен, ако това ваше мършаво племенниче…
— Ш-шт! Ей го Джимс! — прекъсна го Хепсиба.
Без да подозира, че е наблюдаван от двамата стари воини, Джимс беше вече само на няколко крачки от Пол и Тоанет, когато те изчезнаха зад къщата на Люсан. Той се поспря с чувство на задоволство, щом видя двамата да тръгват по пътека, водеща ги извън кръга на зрението на всички любопитни очи, които биха могли да ги наблюдават. Едва когато загуби от погледа си последното мярване на дългата пола на Тоанет, той тръгна отново подир тях и тогава като индианец се плъзна безшумно по пътеката и ги завари да стоят малко озадачени пред мочурлива и смърдяща поляна, където Люсан бе построил своя обор и добитъкът и свинете му се бяха събирали толкова дълго, че човек положително щеше да се озове на несигурна и неприятна почва. Тоанет, издала брадичка, с блеснали от възмущение очи, повдигаше с двете ръце полата си и беше готова да излее гнева си върху смутения кавалер, задето се е осмелил да я доведе на такова замърсено място, но в този миг Джимс излезе иззад близките храсти и се изправи срещу тях.