Но Джимс не чу Хепсиба да отговаря, защото лицето на търговеца изведнъж загуби веселото си изражение и на негово място се появи друго, странно сковано и сериозно, без следа от усмивка или смях.
V
След половин час, недалеч от имота на Люсан, Джимс се жулеше в скрито вирче на един поток, а близо до него вуйчо му старателно чистеше изцапаните му от двубоя дрехи.
Хепсиба Адамс работеше и говореше:
— Казвам го пак: с няколко най-обикновени хватки щеше лесно да отбиеш нападението му. И с тия хватки ще те запознавам от днес нататък. Юмруците си трябва да използуваш, а не като французойките зъбите и ноктите. Да захапеш, не е лошо, ако можеш да се докопаш до ухо или някое друго чувствително място; но когато решиш да отхапеш крак или ръка, тогава, Джимзи, то няма да ти се удаде лесно, освен ако другият не е способен да използува юмруците си. А преди малко ти, момче, правеше тъкмо това — хапеше, когато не риташе, пък и доста се стараеше! Ако тая малка котка Тоанет не беше се натикала, след като получи от теб шепата кал, щеше да отбележиш още по-голям успех, защото, ако си усетил да ти скубят косата, да знаеш, че го е правила точно тая дамичка и ти е дърпала главата назад така, че Пол е имал всеки път достатъчно място да замахне, пък и какво да удари. Добър бой ти тегли той, Джимзи, бъхтене и шибане, каквито не съм виждал, особено към края: но то си е педагогия да те наложат така и не е нещо, зарад което да се червиш от срам. Ами че аз, когато дойдох на себе си, дадох на оня холандец, дето ми дръпна боя в Олбъни, най-хубавия кастор, какъвто има на запад от Хъдсън! Това беше радост, която няма никога да забравя, и ме научи на много нещо. Човек трябва да яде бой от време на време, за да не губи форма. Поради това сега си по-голям юнак, отколкото преди час.
Джимс се усъмни в последното твърдение, когато се отдалечи от вира. Хладната вода го беше освежила и ободрила, но едното му око беше затворено, по лицето му имаше синини и драскотини, а тялото болеше в много стави и на други места. Ядът му обаче се беше уталожил и имаше нещо ново в него, щом излезе от водата — някаква съвсем недоловима промяна, но зорките очи на вуйчо му не пропуснаха да я забележат. Момчето не беше паднало духом поради поражението си, нито му личеше с нещо, че се чувствува унизено или смутено. Студеният и непоколебим блясък в здравото му око възхити Хепсиба. Джимс се стори на този човек, изпаднал във възторг от духа на рода Адамс, тъй енергично проявен в схватката, пораснал с два-три пръста на височина и добавил още толкова години към възрастта си. Дори Дран, който беше с тях, като че ли гледаше господаря си с ново любопитство и преценяващо уважение.
Джимс се сушеше, а Хепсиба бе погълнат от монолога си за изкуството на боя, когато далечно пращене в храсталака, а после идващи по-отблизо звуци на нечие шумно приближаване накара и двамата да наострят слух. Това нарушаване на уединението им край вира продължи, докато през една пролука между храстите не се появи Тонтьор, който така буйно размахваше нещо в ръка, че Дран за всеки случай заръмжа. Джимс се вторачи с всичката останала сила на зрението си и целият изтръпна, защото видя, че това, което не можеше да се познае в ръката на Тонтьор, е доскорошната шапка на Тоанет.
— Погледнете това, приятелю Адамс! — извика Тонтьор, — Нейната шапка! И самата Антоанет изглежда така, от глава до пети. Сега я сресват и чистят — мадам Люсан и дъщеря й, — а тя непрекъснато пищи, че щяла да изтръгне очите на това ваше малко чудовище! Толкова е смешно, че ми иде да я гледам и да се смея, докато ми потекат сълзи… Трябва да се прибере у дома накачулена с дрехи от Жан Люсан, които са със седем номера по-големи от нейните! Кълна се, че пропуснахте най-забавното зрелище в живота си, като не я видяхте отблизо — толкова омърляна и чорлава, че заповяда на мадам Люсан да изгори костюма й за езда и всичко, дето върви с него. Но ако сте загубили това зрелище, което не бих отстъпил за половин сеньория, поне сте спечелили нашия облог, защото е вярно, че вашият petit-neveu е най-големият боец за своя ръст и тегло, който съм виждал някога, и е направил дъщеря ми небоеспособна за много дни, макар душичката й да копнее да си премери още веднъж силите с него.
Тогава, забелязал Джимс с посинялото му лице и нещастното изражение, което се появи на него, той закуцука бързо към момчето и дружески сложи ръка на рамото му.
— Хайде, хайде, мъжленце, няма защо да си даваш такъв смутен и отчаян вид! Не е напълно твоя грешка, че тая мойта необуздана дяволица се намеси в боя и доста самочувствие изгуби, когато се видя така раздърпана, ясно ли ти е какво искам да кажа! А ако не ти е ясно, имай пред вид само, че и нейният юначага се докарва с прости дрехи от домашно сукно и че ти си оставил белези със същите достойнства по цялата бойна линия. Някой ден ще го натикаш в калта и няма да му дадеш да излезе оттам, а когато дойде този ден, в случай че ми дадеш възможност да се уверя в това със собствените си очи, ще ти дам кон и седло да се върнеш от имението Тонтьор и ще можеш да си ги задържиш.