След това протегна пред очите му останките от шапка и избухна в смях.
— Само да можеше да ги види майка й — каза той малко по-тихо при тази мисъл и отрони дълбока въздишка на съжаление. — Патрицианската кръв на ancien régime18 се смесва с плебейската кал на стопанския двор! Високопоставеният тръшнат на земята от ръцете на един долен гот и вандал! Едно хлапе от горските пущинаци, като Джимс Бюлен, смачква гордостта и тщеславието на дъщерята на благородница! Селяк и принцеса се сбиват и представителят на солта на земята е отгоре, да не говорим, че тоя паша на пашите, това съкровище на сестра й е натикан в тинята! Да можеше тя да го види, на драго сърце бих се оставил жив да ме заровят за такова нещо!
Хепсиба Адамс беше изсумтял по средата на тази реч и сега гледаше сеньора с мрачен поглед.
— Не ми е ясно какво точно разбирате под „гот“ и „вандал“ и не мога да си спомня какво се казва в библията за „солта на земята“, но когато наричате Джимс „хлапе от горските пущинаци“ и „селяк“, и наред с това го подигравате с „калта на стопанския двор“, вашият език ми става по-понятен — изръмжа той. — И понеже е така, казвам ви, че не е имало още друг род като Адамс въпреки приказките ви за благородни дами и принцеси във вашето семейство, а тоя Джимс, когото сега така одумвате, е Адамс, макар че майка му е имала нещастието да се омъжи за французин, когато не съм бил наблизо да я опазя. От деня, когато нечестивият е стъпил с копитото си в Едемската градина, семейство Адамс представлява цветът на човешкия род. Ние сме били бойци, откакто хората са започнали да се бият, и когато людските раздори отстъпят пред вечния мир, там някъде ще има един Адамс, а не французин, който да сложи точка на историята, която сме помагали да бъде написана. Тъй че, ако изпитвате някакви съмнения в качествата на тези момък, най-добре си премерете силите с мен, за да разберете, че това, което казах, е вярно!
Лицето на Тонтьор се беше изчервило от възмущение.
— Какво! Вие се осмелявате да намекнете, че майката на Джимс се е опозорила, като се е омъжила за французин? — поиска да знае той.
— Не чак това — отговори Хепсиба, — по бих могъл да го дообясня, като кажа, че всеки французин има голям късмет, когато се ожени за девойка от рода Адамс, и същото важи без изключения за всички принцеси, които може да носят името Тонтьор.
Тонтьор изтърва шапката на Тоанет на земята.
— Никой французин не ще понесе такова оскърбление, господине — отвърна той — А за да се изясним още по-добре, питам ви, да не би да загатвате, че дъщеря ми е била виновна за срамната сцена край обора на Люсан?
— Не виновна — каза Хепсиба, — но е участвувала в нея и до голяма степен я подбудила. Ето какво бих казал честно и откровено.
— Вашият племенник предизвика сбиването без повод и извинение!
— А вашата дъщеря се намеси, където не й беше работата, само за да разпали боя още повече!
— Джимс я удари с шепа кал!
— Което стана случайно!
— То беше преднамерено, драги! Аз го видях!
— Не беше! — изкрещя Джимс. — Не съм искал да я ударя!
Но двамата стари бойци, с тяхната разпаленост и родолюбив, подклаждани от постоянния им интерес към бъчвите с флип и силна бира, едва ли чуха възражението му. Бяха се приближили един до друг и сеньорът се надуваше така, сякаш ей сега щеше да спука жилетката си, докато Хепсиба Адамс, с лице, озарено от предвкусваща усмивка, започна да си запретва ръкавите.
— С други думи вие ме наричате лъжец?
— Да, и целия ви род Адамс!
Джимс изкрещя, а Дран нададе свиреп вой, защото нещо се случи така неочаквано, че и двамата се стреснаха. Хепсиба беше стремително замахнал, но много по-бързо и безкрайно по-ловко бе движението на дървения крак на Тонтьор, който се вдигна силно и точно и звучно го цапна по главата с удар, който го свали на земята. Дружеските отношения на двамата се превърнаха в открита вражда така бързо, че Джимс се втрещи, когато чу звука, който според него беше или от спукването на вуйчовия му череп, или от пречупване на дървения крак на Тонтьор. Като видя безстрашния си сродник проснат по такъв начин, той не можа за известно време да се помръдне или да поеме дъх, после неговият паднал кумир се понадигна, дървеният крак на Тонтьор му нанесе втори жесток удар по темето и го повали отново, секналият дъх на Джимс се освободя с крясък и момчето затърси някоя тояга. Докато то се въоръжи, полузашеметеният Хепсиба сполучи да избегне третия замах на щръкналото оръжие на Тонтьор и двамата мъже, счепкали се в свирепа прегръдка, се стискаха един друг за гърлото и се бъхтеха досами вира. Джимс с отчаяние се нагласи да използува тоягата си, но преди да може да нанесе удар, брегът поддаде и двамата противници цопнаха във водата, откъдето след плискане и цамбуркане (Джимс си помисли, че и двамата ще се удавят) Хепсиба с препъване и пухтене излезе на брега и измъкна подире си барона.