Другояче държеше брадичката си, както крачеше през пущинаците, друг ритъм имаше крачката му. Утрото го беше изпроводило на път с истерическо желание, сега, на връщане у дома, той по някакъв смътен и непонятен начин преценяваше глупостта на една постъпка — породила се като че ли много отдавна, в период на несигурност, полувяра, не съвсем определени и противоречиви копнежи. Чрез Пол и Тоанет, нанесеното му от тях поражение и унижението на тримата той започваше да вижда по-широките хоризонти на света, който се оформяше в ума му и най-важният фактор на който беше сам той. Когато се сбие с Пол Таш отново, няма да е този Джимс от стопанския двор на Люсан и когато това време дойде — а то положително ще дойде, — няма да хвърля кал в лицето на Тоанет Тонтьор!
Това рушене и съзиждане на духовни ценности във вътрешния мир на Джимс щеше да зарадва Хепсиба безкрайно много и той щеше да се закълне, че то е бунтуващата се кръв на рода Адамс у момчето, една войнствена жилка, непобедим дух, начало на положително и улегнало решение, възникнало от първото сблъскване на момчето с борбата и несполуката, което придаваше повече достоверност на предсказанието му, направено, когато беше загледал унеслия се в сън Джимс. Дори Катърин не бе разбрала колко силна е привързаността на този авантюрист и индиански търговец към нейното момче, нито съпровождащия я страх, ревнивото и спотайвано опасение, че някоя прищявка на съдбата, както нейното омъжване за Анри Бюлен, може в края на краищата да превърне един Адамс във французин. Но за няколкото часа, които прекара в дома на Катърин, тази тревога се уталожи в гърдите на Хепсиба, защото Джимс повече от преди приличаше на майка си с нещо в лицето и спокойното си държане, които брат й не можеше да открие у Анри Бюлен с глупавата му увереност и мечти за вечен мир. Двубоят на Джимс с Пол Таш затвърди у Хепсиба убеждението, че момчето е един Адамс от глава до петите, и радостта му при предлагащия се случай намери израз в тържествено завръщане заедно с Тонтьор при бъчвите с флип и бира. Ако бе могла да види сбиването, събудило у вуйчото на Джимс такава гордост и задоволство, Катърин, както Тоанет в миг на страшен смут, щеше да затвори очи от ужас. Защото понякога тя си спомняше с трепет честите и кървави сбивания на Хепсиба в ранните му момчешки години, тогава ръкопашният бой бе най-голямото му удоволствие и макар че никой не би го повярвал сега, толкова много бе приличал на Джимс, толкова слаб и ожесточен в яростта си, че много трудно би било да ги различи човек в една схватка.
Не много дълго след като Джимс напусна стопанството на Люсан, Хепсиба откри, че го няма, набързо се сбогува с Тонтьор, обади се на Анри и тръгна подир племенника. Енергичното крачене и прохладният лъх на земя в горските дебри разведриха ума му от размекващото влияние на питиетата на Люсан и колкото повече напредваше, толкова повече започваше да изпитва известни съмнения. Не му харесваше мисълта Джимс да си отиде самичък по такъв начин, който приличаше на отстъпление, и под носа си той кълнеше барона за това, че го е предумал да се отдалечи от вира, и себе си, задето се беше поддал на изкушението. Малцина биха могли да вървят в крак с търговеца по дивите пътеки въпреки топчестата му фигура и след около час той се спря, когато Джимс излезе иззад един храст на десетина крачки от него със стрела, сложена на лъка.