— Би трябвало да знаеш всичко това — каза Хепсиба упорито, като си мислеше за безполезността на споровете със сестра му и съпруга й. — Ти вече ставаш мъж, Джимс, и ако майка ти и баща ти не искат да се погрижат за себе си, трябва ти да го направиш зарад тях. В бъдеще те чака воюване и трябва да се подготвиш за него, при все че не виждам да има някакви основания да разправиш на майка си за това или за другото, което ти казах. Тя би ме наказала, кълна се, а нежността на майка ти не е по-нежна от жестокостта на укора й, когато не промълвя нито дума, а само ме гледа, сякаш съм я ударил с юмрук. „Няма да й кажеш, нали?“
Джимс кимна и обеща.
— Тогава ще ти разкрия докрай всичко, каквото имам наум — продължи Хепсиба. — То започва с това, което наричаме омраза. Когато казваш, че мразиш Пол Таш, ти само заявяваш, че те е ухапала змия, която не можеш да видиш, да усетиш или да чуеш — в сравнение с нея блатната мокасинова змия е кротка и мила твар, затуй би трябвало да я гледаме с приятелски и обичливи очи. Тая първата змия живее в собствената ни кръв, Джимзи, и знае само да създава неприятности. Тя си е дала много труд от години насам в нашата страна, та омразата е наситила и въздуха, който дишаме. Бели като теб и мен дават воля на тая змия. Първо ние намразихме французите, а французите сетне намразиха нас; след това насъскахме индианците да мразят неприятелите ни, а нашите неприятели направиха същото; сетне не се задоволихме с извършената злина, насъскахме индианците да се намразят помежду си. Ние направихме това, мойто момче, ние, белите потомци на божия син, с по-голямата ни мъдрост, с нашата ракия, нашите пушки и лъжи, та се стигна до това, че между стотината племена червенокожи между Горна Канада и Охайо няма нито едно, което да не мрази някое друго, и всичко това само защото ние мразим французите, а французите мразят нас. Джимзи, помни: не са индианците, които започнаха да ни носят скалпове, ние бяхме тия, които ги изпращахме да ни ги донасят. Ние се нуждаехме от доказателства за убитите от тях хора, затова им искахме скалпове и им ги плащахме в брой, а французите правеха същото; докато поради това, че цените на скалповете на мъже, жени и деца непрекъснато се покачваха, бели мъже се заловиха за мръсния занаят, на който бяха научили диваците. И се стигна до такова надпреварвате в проливане на кръв, че чашата скоро ще прелее, а когато то стане, земята ще се окаже малка, за да задържи това, което ще се излее. Ето какво ще направи омразата, омразата на две бели народности една към друга; и когато всичко свърши — помни ми думата, Джимс! — те ще хвърлят вината върху индианците. Няма друга омраза като омразата на белия, дори не и омразата на индианеца; тя е по-смъртоносна поради силата и знанията, върху които се крепи, а те — силата и знанията — са били предимство срещу по-простите хора открай време. Затова казвам, че не е в твоя полза да поддържаш омразата си против Пол Таш.
За известно време Джимс беше забравил Пол. Струваше му се, че мирният свят, който бе познавал цял живот, изведнъж е изчезнал. Беше чувал неясни, шепнати с голямо недоверие слухове за тъмни деяния по далечните граници. Но баща му и майка му, които продължаваха упорито да живеят със своя оптимизъм, бяха отклонявали мислите, на които сега даде воля вуйчо му. Когато Хепсиба Адамс продължи да говори за всичко, което съвестта му го караше да каже, и дори се спря да начертае с пръчка на песъчливо място картата на страните, в които скоро щял да пламне пожарът на войната, като сочеше слабите и силните им места, душата на Джимс навлезе в нов живот и нов свят. И когато, след като прокара мънички пътечки, за да набележи пътищата за нахлуване и най-големите опасности, Хепсиба сложи пръст върху онова, което нарече Забранената долина, и изрази убеждението си, че племето мохок ще нахълта оттам с огън и томахавки, Джимс затаи дъх с тръпка на тревога.
— Пак ти казвам, че си станал на години, когато трябва да знаеш тия неща — продължи Хепсиба и стана от пясъка. — А сега, след като ти разкрих всичко това и ти казах кое как е въпреки волята на баща ти и майка ти, съм готов за тоя първи урок по изкуството да се браниш и нападаш, който ще ти покаже защо не можа да набиеш младия Таш. Има много за научаване: тънкостите на юмручния бой, на отбраната, хватките, счепкването, притискането с коляно, душенето и как трябва да се рита паднал и прав… Тъй че можем да започнем.