Това предложение Джимс прие на драго сърце и половин час Хепсиба упражнява споя ученик на малка полянка до пътеката.
Слънцето се беше доста снишило на запад, когато излязоха от Голямата гора и долу, в края на склона, видяха дома на Джимс. Мир и щастие като че бяха прострели златните си крила над Забранената долина и докато се любуваше на нейния покой и красота, безкрайното й обаяние и безметежна приветливост, предупрежденията на вуйчо му избледняха пред по-приятните мисли. Пушек се издигаше в сребриста спирала от големия зидан комин и забравило трагичните събития на деня, сърцето на Джимс затуптя от вълнение, когато видя майка си между цветята — това вълнение щеше да изпитва винаги. Той вдигна очи към застаналия до него мъж, като че ли да оспори истинността на изречените от него предвещания, и откри, че Хепсиба Адамс гледаше не жената, нито къщата в краката им, а право напред, над сводовете и върхарите на огромната гора, която се губеше в сипкава мараня на другия край на Забранената долина.
А Дран, който стоеше между двамата, също се беше загледал отвъд зелените и кафяви поляни, сякаш огромните простори представляваха неразрешима загадка, която душата му се стремеше да разбере.
Хепсиба се изтръгна от своя размисъл, усмихна се добродушно и сложи ръка върху рамото на Джимс. И тогава, като двама пакостници, съзнаващи вината си, слязоха по надолнището, за да обяснят на Катърин защо едното око на Джимс е затворено и устната подута, а на вуйчо му е отекла долната челюст.
VI
В събота Анри Бюлен и Катърин отново се заловиха за обикновената си пролетна работа. Напоследък я бяха прекъснали по няколко причини. Обилните дъждове нощем попречиха на саденето и малкото недовършена оран, а стопаните загубиха време и с отиването си при Тонтьор и у Люсан. Когато седнаха за закуска на трапезата, където Катърин се разпореждаше с официалност, по която Хепсиба и Джимс разбраха, че не им е простила разприте, в които са се забъркали, Анри каза, че събота не е с нищо по-лоша от другите дни, за да подновят работата си, а Хепсиба с готовност се съгласи с него и предложи своята помощ.
Това, че не друг, а брат й се заплел в долен публичен скандал с барона на сеньорията, когото имаше намерение да направи по-близък гост на дома и приятел на семейството, бе за чувствителната душа на Катърин удар, въздействието на който тя нямаше сили да скрие. Почти не приемаше уверенията на Хепсиба, че двамата с Тонтьор се разделили като най-добри приятели, и когато Джимс заяви, че това е истина и потвърди, че ги е видял да си стискат ръката, в очите й проблесна съмнение, а наред с това и по-дълбоко неверие в човека, за когото смяташе, че учи Джимс да не казва истината. Хепсиба разбра, че е в немилост и вероятно ще остане в немилост за известно време, и се чувствуваше още по-неудобно поради това, че главата му се беше подула през нощта, та всеки път, когато го погледнеше, сестра му се подсещаше за позора, който и бе навлякъл. Въпреки това неудоволствието й беше по-малко, отколкото си даваше вид, защото никога не можеше да задържи дълго яда против брат си, чието жизнерадостно безразсъдство и липса на чувство за отговорност я караха да гледа на него с почти същата майчинска нежност, с каквато гледаше на сина си.
Този ден малката поляна в началото на долината кипеше от работа. Небето и въздухът бяха така изпълнени с красота и свежест, а целият свят около тях тъй прекрасен, че Катърин пееше, както работеше, въпреки че се чувствуваше обидена. От иззиданата й на открито пещ от камъни и глина се носеше благоухание на печива, а вътре, в единия край, настрана от хляб и сладките, стоеше любимото ястие на Хепсиба — огромна баница с месо с дебела горна и долна кора и отбрани мръвки от пуяка на Джимс помежду. Кокошките-носачки кудкудякаха весело край обора, а за да допълня радостите на утрото, цяло люпило се беше измътило през нощта. На Катърин й оставаше малко да желае, като хвърляше поглед към техните ниви. В далечния край виждаше Анри как обръща с вола тлъстата кафява почва, а недалеч от тях, на пълно с пънове сечище, Хепсиба и Джимс работеха с мотики и брадви. Спряла поглед върху тези трудещи се хора от семейството си, по-меко чувство на благост и снизхождение изпълни гърдите й и когато ги повика за обед, тя реши да прости на брат си за стореното от него.
Хепсиба се изми и се изправи с червендалестото си лице пред нея, а тя го прегърна през врата и целуна по бузата.
— Съжалявам, че трябваше да ти се сърдя — каза сестрата и денят стана по-светъл за него.
Този следобед на сечището той завърза още по-интимен разговор с Джимс и двамата копаеха, къртеха и дърпаха заедно, побеждаваха малко по малко неподатливи пънове и коренища и намираха по някой миг между работата да поговорят за много неща, будещи жив интерес у по-младия от двамата. Когато мощните мускули на Хепсиба се напъваха и пот се стичаше по лицето му, Джимс намираше нова прелест в това напрягане на тялото, защото в този труд с вуйчото като че ли се криеше нещо повече от самото усилие, изграждане на нещо вътре в самия него, от което изпитваше все по-голямо задоволство. Хепсиба говореше и работеше с момчето като с мъж и разискваше толкова много неща, чужди за неговия живот — от политиката и собствените му приключения до възможностите, предлагащи се на младите по границите, — че понякога умът му с труд се справяше с това, което се мъчеше да схване. Хепсиба също откриваше у племенника си качества на другарство и разбиране, които отговаряха на една отдавна хранена от него мечта.