Духът му така се повиши от тази надежда, че когато стигна поляната, където удари пуяка, Джимс почти не се сети за ролята, която тя бе изиграла като арена за чувствата му преди три дни. Пол Таш беше ставал незначителен фактор за момента, освен ако се опиташе да се намеси в непосредственото изпълнение на задачата, която Джимс си беше поставил. Дори това да се случеше, Джимс беше сигурен, че няма да се бие. И гордостта, и смелостта бяха силни в него, когато наближи сеньорията, и ако в жилите на някой Адамс някога бе текла рицарска кръв, сега тя заговори и в него, когато видя хълма Тонтьор пред себе си.
На върха на хълма той се поспря и никой рицар никога не бе хвърлял поглед към по-хубаво царство от обширното владение, което лежеше в краката му. До днес то беше го изпълвало със своеобразно страхопочитание и при навлизането в него се беше чувствувал като нищожна твар, тъпчеща земята на една принцеса, по-далечна за него от слънцето. Властта и богатството на Тонтьор го бяха плашили. Просналите се на длъж и шир плодородни ниви. Укрепената му черква и господарският дом. Голямата река, която пазеше за френския крал. Безкрайните мили на пустошта, езерото Шамплен, което блестеше в далечината на синята омара, тайнствеността, романтиката вълнуващите неща, които никога не бе изживявал или познавал — всичко това му се беше натрапвало, когато го гледаше от върха, и бе го потискало с чувството за собственото му нищожество. Точно тук, много отдавна, когато почиваха, преди да слязат, за първи път чу майка му и баща му да говорят за войните, в които Тонтьор се сражавал — как спечелил благоволението на краля и как станало по майчина линия Тоанет да има капка кръв, наследена от една френска кралица. Майка му се беше изсмяла весело на това, а Джимс се беше учудил, също както се учуди и на внезапната й сериозност, когато почти в същия миг баща му разказа за дните, когато прадядото на Тонтьор, Абраам Мартен, бил кралски пилот в Квебек и приятел на великия Шамплен20. Тъй че вътрешно той никога не е бил уверен в себе си (колкото и да се мъчеше да го показва външно), когато идваше в низините, където живееше неговата принцеса.
Сега беше друго. Все едно, че бе ходил на продължително пътешествие и се беше върнал във всяко отношение равен на тези, които живееха в долината на Ришельо. Поседя известно време с Дран на върха, загледан в гордото величие на сеньорията. Странна фантазия се породи в ума му. Видя се да воюва, както му предсказа вуйчово и както Тонтьор е воювал, за да стане могъщ господар на тези земи. От тази амбиция чак му се сви сърцето. Той виждаше свят по-голям, отколкото би могъл да си представи, че може да има, и навсякъде в него беше Тоанет. Зарад нея щеше да стане това, което бе баща й — голям човек!
Но първо трябва да й се извини. Това престана да бъде задължение. То беше пламък, който подклаждаше новопробуденото му съзнание, постъпка, издигнала се до равнището на кръстоносен поход, изпълнен с възможности, които разпалваха въображението му.
Той вече се готвеше да слезе по криволичещата пътека, когато един конник пресече ливадите и се запъти нагоре по тесния път. Беше Тонтьор. Скрит в един гъстак, Джимс го проследи с поглед, когато мина край него, и се учуди защо отиваше по посока на Забранената долина с такова кисело и неприятно изражение на лицето.
Джимс слезе по хълма и в подножието заповяда на Дран да го чака, докато се върне. След това тръгна смело към господарската къща. Тази сграда беше направена от цели трупи, понеже Тонтьор хранеше обич към дърветата, по-силна от всяко изкушение да си построи къща от камък, както бяха направили други сеньори нагоре и надолу по Ришельо и Сейнт Лорънс. Това беше палат от исполински дънери, съвсем потъмнели от годините и природните стихии, и в очите на Джимс би могъл да служи за дом на крале. В него имаше бойници за отбрана, а прозорците бяха защитени с огромни дъбови капаци, които можеха да се затворят и зарезят. Недалеч от къщата се намираше черквата, която приличаше на крепост още повече от жилището, защото прозорците й бяха по-високи, единствената врата по-масивна, а под стрехите имаше дълъг напречен процеп, през който петдесет мъже можеше да стрелят срещу врага. И от черквата, и от къщата защитниците можеха да обстрелват реката с пушките си. В противоположната посока се намираха мелницата и хамбарите и докъдето стигаше погледът на Джимс през поляните, се виждаха снабдените с бойници и капани на прозорците къщи на васалните земеделски стопани на сеньорията.
20
Прапрадядото на Тоанет, Абраам Мартен, оставял добитъка си да скита на воля из полетата, граничещи със стопанството му, където сега се намира част от града Квебек, и на тази местност по-късно било дадено името Равнините на Абраам — мястото, на което била водена битката, променила историята на света. — Б.а.