Тогава се реши да се приближи още няколко крачки и видя Хепсиба Адамс да седи на земята, опрял гръб на един пън; ръцете му безсилно висяха, кръглите очи бяха широко отворени, лицето сковано и с глуповато изражение.
— Страшно безобразие! — прозвуча отново гласът на Тонтьор. — И това е хикори, драги… не е ясен, нито бряст, нито кестен… хикори, сушен цяла година, така ми каза той… а ето че има пукнатина по половината дължина и при това стара пукнатина, както можете да се уверите и с най-бегъл поглед! Ще го убия!
Джимс се вторачи във вуйчо си. Хепсиба въртеше очи и се мъчеше да отговори. Кисела усмивка разтегна лицето му:
— Аз ще ви направя крак… траен крак… приятелю — Каза той със слаб глас. — Хубав крак… по-добър от тоя… също от хикори… честен крак… без скрити пукнатини.
— С такъв крак нито една тиква в целия божи свят нямаше да издържи подобен удар — отговори Тонтьор отнякъде, където Джимс не можеше да го види. Удар, нанесен под правилен ъгъл, съвсем точно — когато се нахвърляхте. Той ми изкриви гръбнака, драги, толкова беше силен! Признавате ли се за победен, или ще се възползувате от положението ми: само един крак да ме държи прав и нищо, с което да се бия?
— Аз съм малко замаян, приятелю — призна Хепсиба, след като най-после сполучи да вдигне ръка до главата си. — Но не ми харесва, отгоре на късмета, дето имахте сега така да се хвалите. Удряли са ме и по-силно, но никога с дърво. Не бихте могли да го направите пак дори след две години и щом ви направя нов крак, ще ви го докажа.
Джимс чу трополенето на приближаващата кола и излезе напред при вуйчо си и барона. Бащата на Тоанет беше, както и Хепсиба, на земята. Дрехите му бяха раздърпани и изпоцапани с пръст, голяма цицина се издигаше на едното му сляпо око и както Джимс веднага забеляза, дървеният му крак беше пречупен близо до коляното. При тази сцена, сред дълбокото мълчание, възцарило се при появяването му, пристигна баща му с колата.
Анри първо се притече на помощ на Тонтьор.
— Ако това унижение и позор станат известни, драги, аз съм загубен — заяви баронът и се остави да го повдигнат, докато, крепен от Анри, се задържа прав на здравия си крак. — Да скачам като жаба и да бъда возен като чувал жито, боже мой, драги, това ме кара да се червя от срам!
Джимс отиде при вуйчо си и с негова помощ Хепсиба се изправи на крака и замаяно загледа с весело одобрение как Анри Бюлен качва Тонтьор на колата.
— Той е страхо-отен лъжец, Джимзи, тоя Тонтьор — каза вуйчото. — Готов съм да се закълна, че не ме е ударил той с дървения си крак, ами самият дявол ме е шибнал с железен лост или някой от тия пънове е подскочил да ме прасне. Това беше страшен удар!
Хепсиба направи усилие да ходи и щеше да падне, ако Джимс не беше напрегнал всичките си сили да го задържи. Анри, след като успя да натовари Тонтьор, се върна да помогне на Хепсиба; и търговецът, който се мъчеше като пиян да покаже, че може да запази равновесие, се остави, без да се противи, да го сложат до барона.
От прозореца на дома си Катърин видя колата да пристига с човешкия товар.
VII
Никога още в живота на Катърин не бе имало друг ден с толкова различни случки, както тази неделя през май. Как можеше двама души да се бият и да се бъхтят един друг и в същото време да бъдат сърдечни приятели, тя не беше в състояние да разбере, макар да го виждаше със собствените си очи. Когато Анри свали своя товар от смазани човешки същества, на нея й премаля от ужас. За първи път се поотърси от отчаянието си под впечатлението от сърдечното и дружелюбно държане на двамата мъже. Хепсиба, комуто все още се виеше свят така, че едва се крепеше на крака, настояваше да направи, без да губи нито минута, нов крак на Тонтьор и предложи за тази цел едно парче хикори, сухо като кост, което Анри пазеше за мертек на мелницата, която се канеше да строи следващата година. Когато донесоха дървото, баронът се впусна във възторжени хвалебствия и заяви, че през живота си не е виждал по-прекрасно парче материал. Катърин видя и чу това, като надзърташе иззад пердето в ъгълчето на прозореца; поразтушена от настроението им и разбрали, че и двамата не са сериозно пострадали, реши да се държи така, сякаш нищо не се е случило, за да не помрачи този приятен ден. И намали опасността измамата й да бъде разкрита — успя да повика Анри и Джимс вътре и каза за решението си.
Така Тонтьор остана техен гост на обяд и с голяма лъжа, от все сърце потвърдена от Хепсиба, обясни причината за синините по лицата им, за докарването с колата и за счупения крак, без да подозира, че Анри се беше втурнал при жена си да й разкаже за двубоя и последиците от него, когато дойде за кола.