В очите на Джимс се появи бавно разгарящо се пламъче на копнежа, сякаш ги беше устремил напред към видението на този ден.
— Ако има война, на коя страна ще се биеш? — поиска да знае той. — Ще помагаш ли да прерязват гърлата на Тонтьор и неговите хора?
— Бог знае! — отвърна Хепсиба, изненадан от толкова прямия въпрос на племенника му. — Много пъти съм се питал, мойто момче, когато съм лежал сам нощем в горските дебри. Както казах преди, борбата е солта на съществуването, когато се води с чест и разум, но не е имало Адамс от тая страна на океана, който да падне тъй ниско, че да върши убийства и кланета, а работата ще стигне дотам, докато ужасите заличат омразата и събудят отново разума в главите ни. И тъй, за да ти отговоря така както подобава на един Адамс, Джимзи, бих казал, че трябва да бдим над тия, които обичаме, и да се бием заради тях, ако се наложи, без значение срещу кого ще бъдат насочени куршумите ни. — При тези думи погледът му се плъзна мрачно над безкрайните простори на Забранената долина.
След кратко мълчание той додаде:
— Питал съм се кой е прав и кой крив, французите ли, англичаните ли, и няма друг отговор, освен да кажа, че едните са толкова черни, колкото и другите. Ето вече двайсет години обикалям границите и каквото щат да казват други или да пише в историята след време, аз зная фактите. Аз съм живял и спал, и съм се бил с тия факти, та истината ми е ясна, както слънцето ей там. Ако нещо ме изпълва със страх, то е участието на индианците и това, което ще дойде, и едната половина от теб е толкова виновна за това, колкото и другата, Джимс, защото еднакво принадлежиш към двете по рождение. Долу в Колониите ние използуваме пари и ракия, и какви ли не нечестни средства, та да настроим индианците до побесняване срещу французите, а французите вършат същото зло със същата кръвнишка цел, като прибягват най-вече към словото божие. Ако може да се каже нещо в полза на някоя от страните, то е за отците йезуити, защото те са превъзходни, смели мъже, а една проповед не може да се постави на същото равнище с буре ракия, макар и да докарва до същия пъклен резултат. Но скалпът, одран от човешка глава по повелята на вярата, не е по-малко червен от оня, който е взет под влиянието на бутилка ракия. Грешката за това не е у свещениците. Те първо проповядват, а след това стават родолюбци. Но краят е един и същ и така стигаме до нещастното положение: всичките индианци в страната са покварени от егоистичните и престъпни амбиции на два бели народа, които ходят на черква, пеят псалми и твърдят, че имало бог на небето. Като човек, който обича да се бори, когато борбата е почтена, аз не мога да ти дам по-добър отговор от този, който вече ти дадох, Джимс. Когато удари часът и двамата ще знаем какво трябва да правим.
С течение на дните и седмиците духът на другарство между Джимс и вуйчо му закрепваше все повече. Това общуване с човек, когото малцина превъзхождат в познаването на граничните области и условията на живота там и който бе допълнил кръга на знанията си със сведения за историята, политическата сила и слабостите на метрополиите, които ги владееха, предлагаше на Джимс поле за размисъл, което се разрастваше с всеки изминат час. Наред с неизчерпаемата си осведоменост за пустошите, обгърнали половината континент, Хепсиба притежаваше и добродушна и проста философия, която, понеже стигаше дълбоко до истината на много въпроси, укрепваше (в разширяващия се кръгозор на Джимс за живота) градивни насоки към бъдещето, които той беше твърдо решил да не забравя. За Хепсиба интимната близост на растящия дух и тяло, които обичаше, представляваше много по-голям стимул да остане в Забранената долина, отколкото молбите на сестра му, и с всеки ден, който прекарваха заедно, сечаха и копаеха, привързаността им улягаше и го задоволяваше все повече, докато най-после благодарение на нея Джимс почти забрави враждата си с Пол Таш и заздравя лютата рана, отворила се, когато се беше уверил, че Тоанет го презира. Без да знае Джимс, въпросът, който зададе на вуйчо си край Голямата гора и споделянето на това, което неволно чу в къщата на Тонтьор, дълбоко се откликна в душата на скитника-търговец и от този миг приятелското му чувство към барона стана по-друго, не по-студено, нито по-подценяващо, но свободно от личните увлечения, които вече бяха ги довели до два конфликта. След едно открито предизвикателство и отхвърлянето му от Хепсиба под предлог, че сестра му не била съгласна по този въпрос, Тонтьор, понеже беше истински рицар, обузда склонностите си и след това безстрашните стари воини се държаха поне за известно време като братя. Но Тоанет не дойде с баща си в долината, а Джимс не се и надяваше, че някога ще дойде.