Момчето се казваше Даниъл Джеймс Бюлен, но майката още от дете му викаше Джимс. То беше дванадесетгодишно и тежеше двадесет фунта повече от кучето си. Дран-дран-недодран, наричан за по-кратко само Дран, тежеше шестдесет фунта, ако кантарът в мелницата на Тонтьор беше верен. Човек би ги познал, че са едно, дори да бяха в тълпа, защото, ако Дран беше очукан стар воин, момчето, от друга страна, както личеше по всичко, имаше амбицията да стигне до същото физическо състояние.
— Я, той се е докарал като безстрашен зъл пират, дошъл да отвлече мойто момиченце и да го държи за откуп — беше екнал в долината смехът на Тонтьор и бащата на Джимс се бе присъединил към смеха на сеньора.
После, за да влоши положението още повече, започна бавно да го върти и оглежда, докато хубавата малка Мари-Антоанет наблюдаваше, вирнала нежното си носле с аристократично пренебрежение, а Пол Таш, отвратителният й братовчед от големия град Квебек, открито му се присмиваше и кривеше зад гърба и. И това, след като се беше приготвил с толкова грижливо старание за очите на Мари-Антоанет, ако случайно го погледнеше! Това беше трагичното. Този ден, когато тръгваха за мелницата на Тонтьор да вземат един чувал брашно, беше си сложил новите дрехи от еленска кожа. Носеше пушка, три пръста по-дълга от него. Голям рог за барут висеше на кръста му, в колана бе затъкнат нож, а през рамо висяха най-скъпите му съкровища — тънък ясенов лък и колчан, пълен със стрели. Въпреки топлия ден беше сложил калпака си от кожа на миеща мечка, понеже имаше по-хубав вид от другата шапка — лека, от щавена кожа — и на него беше забучено дълго перо от див пуяк. Дран, кучето, беше горд с войнствения вид на господаря си, но не можеше да разбере промяната, настъпила у момчето, нито защо се връща у дома с такова замръзнало, сковано лице.
Анри Бюлен не го сдържаше да опише сценката на жена си, щом Джимс се озове достатъчно далеч, за да не чуе. Но Анри винаги виждаше нещата откъм хубавата, откъм смешната им страна. Това бе една от причините, поради които Катърин се беше омъжила за него, а също и поради която го обичаше сега повече, отколкото преди петнадесет години, преди да се роди Джимс. Това беше голямата и всеобемаща причина Анри Бюлен да обича цялата ширна пустош с нейните дървета, цветя и опасности. Поради нея той обичаше живота — обичаше го по такъв безкрайно всеобятен и непонятно доверчив начин, че Луи Едмон Тонтьор, неустрашимият феодален господар на сеньорията, го беше нарекъл глупак заради наивността му и предсказал, че един ден неговият скалп и скалповете на жена му и сина му ще украсят малките обръчи на диваците.
От мястото си зад кучето, момчето и мъжа Катърин Бюлен гледаше своя свят и своите съкровища с радостна и безстрашна гордост. Никое момче според нея не можеше да се сравни с нейния Джимс и никой мъж — с нейния съпруг. Тази предизвикателна мисъл винаги се таеше в кротките черни очи, изпълнени с дремещи пламъчета, понеже в тях светеше любов. Човек можеше да види и да долови колко е щастлива и както Тонтьор тайно разпалваше огъня на своя копнеж, когато останеше сам, така и тя обичаше да се възхищава на своите съкровища, когато мъжете вървяха напред и не можеха да видят менящото се изражение на нейното лице. Имаше малкото желание да запази вътре в себе си една свята частица от своя възторг, защото беше англичанка, а не французойка. Поради това Даниъл Джеймс носеше английско име, наследено от нейния баща, учител в Нова Англия, а след това служител на семейство Пен в Пенсилвания. Там, край границата на тази провинция. Анри я беше намерил и се оженил за нея две години преди смъртта на баща й2.
2
Даниъл Джеймс Адамс, бащата на Катърин, бил убит в междуособна схватка между едно село на племето тъскърора и съперническо село на делауери в Пенсилвания през лятото на 1736 година. — Б.а.