Мина късната пролет, започна и лятото след пристигането на Хепсиба в дома на семейство Бюлен, а той все още не проявяваше притеснението, което предвещаваше обичайното му изчезване за по-дълъг период в дебрите на пустошта. Тази част от годината винаги бе изпитание за горските обитатели поради крилатата напаст, която пълзеше по земята и изпълваше въздуха: от нея Джимс беше започнал да изпитва ужас като от кошмар, изпълнен с мъка и страдание. От първи юни до средата на август в блатата, низините и лесовете се развъждаха и множаха рояци комари, които едва ли не изяждаха живи зверовете, а заселниците буквално се бореха за съществуването си, непрекъснато опушваха хижите, мажеха телата си със свинска мас и меча лой и прибягваха до всички познати хитрини, та да могат да си поспят малко нощем. За няколко дена, както му се струваше на Джимс, светът, бил дотогава рай, изпълнен с цветя, сладко ухание, зреещи плодове и ведър въздух, се превръщаше в ад, гъмжащ от насекоми, които правеха невъзможно всяко пътуване в коя да е посока и изтезаваха с отровата си във всяко ъгълче, където не бяха отчасти надвити с огън и пушек. Гората беше душна и тъмна, блатата непресушени, реките и езерата засенчени от гъста растителност и във влажната, запарена почва на тези места безмилостният бич се въдеше и се вдигаше на облаци, които понякога затъмняваха лика на месеца. През тези седмици редица гнили пънове и дънери тлееха денонощно в кръг около дома на Бюлен и го заграждаха с лют пушек, а извън това малко убежище работата на стопанството продължаваше с цената на физическо мъченичество, ако нямаше палещо слънце — тогава насекомите бягаха от блясъка и жегата.
Но това лято тялото, както и умът на Джимс бяха намерили нещо ново, с което да се борят, и вместо да остава в прикритието на димящите дънери, той се намазваше с лой като индианец и работеше рамо до рамо с баща си и вуйчо си. Приличащата на гьон кожа на търговеца, загрубяла от дълги години излагане на слънце и вятър, беше станала неуязвима за отровата на комарите, а Джимс се мъчеше да не остане по-назад от него и сполучваше, макар че в задушни дни или по време на буря баща му го караше да се прибере в къщи. Хепсиба се възхищаваше от тази твърдост на младия си другар и когато мъчителните седмици изтекоха и втората половина от август донесе облекчение, Джимс беше минал с него през такова обучение, с каквото вуйчо му се кълнеше, че много лесно той ще победи Пол Таш, когато се срещнат наново, и така го беше научил да зарежда и стрели с пистолет, че от тридесет крачки ученикът му можеше да улучи четири пръста широка мишена три пъти от всеки пет изстрела. Джимс се гордееше с това оръжие почти толкова, колкото и с лъка си, с който стреляше с голяма вещина — всяка забита в целта стрела неизменно изтръгваше възклицание на изумление и похвала от вуйчо му.
Джимс не ходеше в имението на Тонтьор, макар от време на време да научаваше новини от сеньорията. Анри и Хепсиба ходиха там два пъти през юли и август и баронът също два пъти дойде с кон да обядва в неделен със семейство Бюлен. В голямата къща било доста приятно, каза гостът, понеже разчистил и пресушил земята наоколо, а освен това донесъл от Квебек някакъв моден плат, от който направили за защита нещо като шатри над леглата. Всички били в повишено настроение, заети с приготовленията за заминаването на цялото семейство за Квебек в началото на септември. Тоанет щяла да отиде да се учи в манастира на урсулинките и сега, когато амбициозната й майка се канела да я подготви за великосветско поприще, подкрепена от благочестивото обучение на калугерките, Тонтьор заяви, че губел обожаваната от него малка избухливка, която щяла да се върне при него след три-четири година като прекрасна млада дама, готова да се омъжи за някой щастлив галантон, който и наполовина няма да я заслужава. Джимс слушаше с чувството на загуба, което лицето му с нищо не издаваше. Човек би рекъл, че не само огънят на мечтите му е прегорял, но дори и пепелта изтляла. Понеже Тонтьор, с чувство, което не се и опитваше да скрие, разправяше, че Тоанет нямало да прекарва много време в Ришельо след това, като ще има толкова много неща, които да я привличат и задържат в Квебек — едно от модните средища на света. Скоро щяло да има предостатъчно елегантни млади господа в краката й и той бил сигурен, че мадам Тонтьор щяла да пипне най-финия от всички за дъщеря си.