— За вас е голям късмет, че имате момче, а не момиче — казва той на Катърин… — Когато се ожени, Джимс ще доведе жена си да живее близо до вас.
Настъпи есен и с нея голямо великолепие в пустошта. Джимс обичаше тези по-късни дни на златна зрелост, на първите слани, на пъстрите широколистни лесове, на хладния остър въздух, когато всичко живо изглежда подмладено, и кръвта в собствените му жили играеше, развълнувана от безкрайни обещания и надежди. Но тази година му беше тежко на сърцето при промяната на годишното време. Тоанет и близките й заминаха за Квебек, а една вечер, седмица подир това, Хепсиба тъжно заяви, че не можел повече да отлага заминаването си за далечните погранични области на Пенсилвания и Охайо, където го зовели задълженията му на търговец Катърин помълча, после тихичко заплака. Джимс се отдръпна в кътче, където вуйчо му нямаше да го вижда добре. Веселостта на Анри се загуби като пламъче на свещ, угасено от порив на вятър. Лицето на Хепсиба мрачно сковано, такова усилие полагаше да се наложи на чувствата си! Той обеща, че никога вече няма да отсъствува много дълго без прекъсване. Щял да се върне през зимата. Ако не дойде, да знаят, че не е жив.
Когато на сутринта Анри стана от сън, за да запали огъня, Хепсиба го нямаше. Беше се измъкнал като сянка през някой тих час на нощта.
VIII
Още по-решително, отколкото когато вуйчо му бе при него, Джимс продължаваше да се занимава с работа и с умствените усилия, които полагаше, за да проникне в планините и долините на житейския опит, ширнали се пред него.
Баща му започна да се осланя на него за много неща, а Катърин, чиито очи непрекъснато откриваха у него по някоя нова промяна, полагаше все по-големи грижи за обучаването му.
Цялата есен и зима в дома на семейство Бюлен се отбиваха странствуващи индианци, които бяха разбрали, че винаги ще намерят там храна, топлина и ще бъдат добре дошли. Приятелските чувства към тях бяха поохладени у Джимс от нещата, които му разказа Хепсиба, и докато се сближаваше с тях, печелеше доверието им и изучаваше по-добре техния език, той също дебнеше и слухтеше за признаци на скритата опасност, която вуйчо му нееднократно го бе предупреждавал. Повечето от тези индианци бяха от канадските племена и при посещението им нямаше защо да не се чувствува спокоен. Но когато понякога се отбиваше някой онондага или онайда, откриваше в държанието им мълчалива и будна предпазливост, която му подсказваше едно — тези гости от Шестте племена смятат, че са минали сетния безопасен предел, който ги дели от земите на техните неприятели. И си взимаше бележка, че те винаги идват през тази част на Забранената долина, за която Хепсиба бе предрекъл, че ще стане в бъдеще пътеката на войната за племето мохок. Но все пак в посещенията на диваците като че ли нямаше лош умисъл и сега, след като наблюдателността му се беше изострила, правеше му впечатление почитта и предаността, с които се отнасяха към неговите родители, а особено към майка му. С житница, напълнена до покрива, и ровници, претъпкани с плодовете на земята, Анри имаше повече от достатъчно за семейството си и тези гости от пустошта и Катърин се грижеше нито един червенокож да не напусне дома й, без да носи товар храна на гърба си. Този дух на съчувствие и братство оказваше въздействие върху приятелите им индианци и от време на време Джимс се усъмняваше в подозренията на вуйчо си и се връщаше вътрешно към дълбоко вкоренената вяра, която беше и именният и направляващ принцип на техния дом.
Тази зима той се впусна в по-далечни приключения. Вождът Лулата, старият конауага, имаше навика да прекарва няколко от най-трудните седмици по-близо до тях и с двамата му синове Белите очи и Голямата котка Джимс отиде за първи път до бреговете на езеро Шамплен. Той отсъствува цяла седмица и реши с приятелите си да направят по-дълго пътуване следващата година — чак до Краун Пойнт и мястото, наречено Тикондерога, където един ден французите щяха да построят форт. През този излет той изпита истински страх от опасност, защото Белите очи и Голямата котка — и двамата млади воини, спечелили признание — се придвижваха с предпазливост, красноречива сама по себе си.