Верен на думата си, Хепсиба се върна през януари; той дойде от английските фортове на езерото Джордж, където беше успял да получи срещу стока десетина книги за Джимс и майка му. Остана само една седмица и пак тръгна за много важна партида стока в Олбъни, откъдето щял да отиде да търгува сред племето онайда, ако времето му позволи да стигне горното течение на река Мохок. Това посещение, макар и кратко, бе почивка от еднообразието в зимата на Джимс и изостри желанието, което се разгаряше у него да придружи вуйчо си на едно от пътуванията му.
Понеже Тоанет и близките и не бяха в сеньорията, нищо не го спираше да отиде до Ришельо и той ходи няколко пъти там с баща си със снегоходки, а през март, при малко прекъсване на лютите студове, отиде там самичък и остана да нощува в дома на управителя на барона, с чиито деца се беше запознал. Този управител Петер Любек, стар ветеран, към когото Тонтьор изпитваше много топли чувства, се грижеше за феодалното имение и от неговия син, Петер младши, Джимс чу първите новини за Тоанет. Тя била в училището на урсулинките, а родителите й наели елегантна къща на улица Сен-Луи. Петер каза, че Тонтьор пишел във всяко писмо до баща му, че много искал да се върне на Ришельо.
Когато изминаха още една пролет и лято, Джимс разбра, че се бори с нещо, което трябва да победи — копнежа за Тоанет, който го караше да се чувствува много самотен, когато го мъчеше повече. Това чувство странно се смесваше с нарастваща гордост и обида и когато те надделяваха над другото чувство, той чуваше звънкия глас на Тоанет да го нарича отвратителен скот и мадам Тонтьор да се произнася, че майка му е недостойна да бъде нейна съседка.
Две години остана Тоанет в Квебек, без да посети Ришельо, и малко по малко в течение на тези две години трагедията на смесения произход започваше да тормози Джимс. Нямаше съмнение, че английската кръв вземаше връх у него. Той го усещаше. Влечеше го към южните граници и към Колониите на Хепсиба Адамс. И въпреки това обичаше мястото, където живееше, с искрен плам: Голямата гора, Забранената долина, безкрайните мили пустош наоколо, додето стига погледът. Това беше Нова Франция. Тя беше родина на баща му, не на майка му. Между баща му и него бе възникнало приятелство, което нищо никога не би могло да наруши, обаче обожанието, което изпитваше към майка си, беше съвсем друго, сякаш нещо повече от майчинството го свързваше с нея. Приятелите му се бяха умножили. Беше опознал хората край Ришельо, но винаги си даваше сметка, че не принадлежи напълно към тях.
Думите на Тоанет и омразата й към него не се заличаваха в паметта му и непрекъснато му натрапваха тази истина.
Катърин не се досещаше, че сянка помрачава душата му. Сега, след като се примири с периода на бързото развитие в живота на сина й, тя беше горда с неговото израстване — и физическо, и умствено — и щастието й нямаше край, като виждаше да узряват у него качества, благодарение на които вече не зависеше от нея, а ставаше източник на опора и сила, каквито бе намирала само у съпруга си. Никой друг период от живота и не е бил изпълнен с такова сбъдване на надежди и мечти. Хепсиба отсъствуваше само по няколко месеца. Анри и Джимс бяха подобрили стопанството повече от очакванията си и на втората година половината от големия склон бе засадена с ябълкови дръвчета. Потокът бе завирен и заприщената му сила въртеше колелото на малка мелница. Главното съкровище на дома й, книгите, се беше умножавало с всяко идване на брат й от юг. Нямаше по-щастлива майка и съпруга от нея в Колониите или Нова Франция. Тази обич към живота и благата му поддържаха у нея младия дух, който като че изобщо не остаряваше и с който Джимс беше започнал да се гордее почти колкото и баща му. За тях Катърин беше повече от жена и майка. Тя беше любима и другарка.
Късно през август на втората година след заминаването си Тоанет се върна за един месец в имението Тонтьор. Сърцето на Джимс го болеше от стария копнеж. Но той не отиде в сеньорията. Дните се протакаха бавно, сякаш налети с олово, и трябваше сто пъти да потиска желанието си да споходи Петер Любек, та дано поне я зърне. Пол и майка му също гостуваха на барона и Джимс изпита облекчение, когато научи, че са тръгнали всички за Квебек, с изключение на Тонтьор, който останал зарад жетвата на храните. Две седмици след като те заминаха, Петер му разказа за Тоанет и Пол Таш. Просто не можел да познае Тоанет, каза той. Била станала по-висока и по-красива. Майка й твърдяла, че благодарение на монахините у нея настъпила голяма промяна, но Петер беше сигурен, че Тоанет въпреки хубостта си все още е готова да се хвърли да се бие, ако някой я подтикне. Петер бе няколко години по-голям от Джимс и понеже щеше да се ожени през декември, говореше с увереността на човек, който от личен опит напълно разбира жените. Таш бил вече мъж, облечен като благородник. Само като го погледнел, човек можел да разбере, че е безумно влюбен в Тоанет, заяви Петер. Но ако разбирал от тия работи, а той смятал, че разбира, Таш бил много далеч от постигането на желанията си, дори като се имали пред вид невръстните години на Тоанет. Тя не се държала благосклонно към него. Всъщност като че ли имало малко студенина в отношенията й с братовчеда. Когато Джимс се засмя на тези думи и изказа мнението, че Тоанет ще се омъжи за Таш, щом стане на възраст, Петер сви рамене и заяви, че има добро зрение и слух и че обикновено не го смятат за глупак.