Думите на Петер събудиха у Джимс задоволство, което не показа на приятеля си, и чак на връщане у дома успя да се откъсне от безполезните си мисли за Тоанет. Дори тя да не се усмихва на Таш толкова топло, колкото си е мислил, той знаеше, че девойката сега е така далеч за него, както слънцето от земята. И все пак, с време, това нейно ново близко присъствие, макар да не я беше видял, подействува като решителен подтик на плановете му за бъдещето. Спомените му и образът й, както си го представяше, му вдъхваха сила, която често беше враждебна, а не дружелюбна. Поради това тази сила имаше по-големи изисквания към него. Беше не само подтик, но и предизвикателство, нещо, което изостряше гордостта му, придаваше възвишеност на поставената от него цел. Тя подхранваше тайно английската страна от двете му противоположни половини и имаше часове, когато виждаше себе си като великолепен неприятел там, където съдбата бе предопределила да не може да бъде приятел. В настъпващата зрелост, която пораждаше у него по-дълбока и по-прозорлива обич към майка му и по-пълно разбиране на благородните качества на баща му, той беше объркан от сблъскването на чувства, които не разкриваше нито на единия, нито на другия, а споделяше само с Хепсиба Адамс. Да се реши въпросът, пред който се изправяше Джимс, беше толкова трудно за брата на Катърин, колкото би било и за самата нея, защото още през пролетта на 1753 година, когато Джимс стана шестнадесетгодишен, за хората от Колониите и от Нова Франция нямаше вече никакво съмнение в неизбежността на заплашващата ги борба. Докато Франция и Англия бяха официално в мир, силите на двете страни в Америка бяха пред прага на открита война и подстрекаваха индианците към унищожително стълкновение. Сьолорон получи заповед да нападне англичаните при Пикауиланей като репресивна мярка за действията при Дитроит. Маркиз Дюкен, новият губернатор в Квебек, бе направил преглед на войските и милицията на Нова Франция и изпращаше хиляда и петстотин канадци и френски колонисти да прогонят англичаните от горното течение на река Охайо. Навред по протежението на незащитените погранични области индианците избиваха и опожаряваха и такива огромни суми се харчеха от двете страни за скалпове, че десетки бели се бяха заловили с доходното занятие ловци на скалпове22.
Почти пред прага на Джимс хората се готвеха за война, защото всеки феодален владетел по Ришельо обучаваше васалните си земеделски стопани, и когато вятърът благоприятствуваше, семейство Бюлен можеше да чуе два пъти седмично далечна стрелба с мускети от имението на Тонтьор. Анри беше свободен от покровителството на сеньора и феодалните закони и не ходеше на учение. Но Тонтьор често идваше у тях, особено когато Хепсиба беше там. Беше в по-добро настроение, отколкото обикновено и всичко това поради Тоанет, казваше той. В края на краищата в Тоанет имало много нещо от него и бил благодарен на бога за това щастие. Започвало да й домъчнява за Ришельо. Писмата й до него били изпълнени с копнеж за имението и тя заявявала, че след още дванадесет месеца, когато щяла да завърши училището/искала да живее там, а не в Квебек. Това било достатъчно, за да го направи щастлив, и Тонтьор се смееше на мисълта, че имало опасност за жените в Ришельо, в укрепените имения. Англичаните и диваците им нямало да проникнат по-близо от долния край на езерото Шамплен, когато избухнела войната; и щели да бъдат много скоро пропъдени оттам, пък и от езерото Джордж. Но в такова отдалечено стопанство, както имотът на Бюлен, което не било никак защитено, съществувала опасност от скитащи ловци на скалпове и той неуморно настояваше Анри и Катърин да се заселят в безопасните предели на сеньорията.
Тонтьор канеше Джимс и Анри да идват на ученията, а това, че те не се отзоваваха, не пречеше на приятелството им. Тонтьор разбираше колко трудно би било за Анри да се готви за война срещу родината на жена му, а тайното му преклонение пред Катърин се задълбочи поради нейната смелост и вяра в двата народа, когато бедствието чукаше на вратата. За него бе върховно удоволствие да мисли, че личната му увереност я успокоява, а готовността, с която Катърин приемаше мнението му на войник, го насърчаваше да надхвърля границите, в които Хепсиба смяташе за разумно сестра му да приспива опасенията си. Той не долавяше какво става в душата на Джимс, не го долавяха и майката и бащата на момчето. Единствено Хепсиба знаеше всичко, което ставаше там.
22
До 1637 година скалпирането не бе познато в Нова Англия. Благочестивите пуритани сложиха началото с това, че започнаха да предлагат парично възнаграждение за главите на неприятелите си. По-късно тези богобоязливи хорица приемаха скалповете, ако бяха с двете уши. Цената се менеше в течение на сто и петдесет години и в различни части на страната. Французите първи започнаха да дават награда за скалпове на бели хора, англичаните скоро последваха примера им. По времето на нашата история англичаните предлагаха до петстотин долара за скалп на гоин и от сто и петдесет до петдесет за скалпове на жени и деца, включително за скалпове на неродени бебета, изтръгнати от утробата на майките. Цените на французите бяха малко по-ниски от тези на англичаните. За дълги години човешката коса бе много по-важен търговски артикул, отколкото дивечовите кожи и само в