— И от петнайсет години насам ти ставаш все по-млада и по-хубава — обичаше да й казва той — Каква трагедия ще е, когато аз остарея и се сгърбя, а ти ще си все още малко момиче!
Вярно бе, че на Катърин не й личаха нейните тридесет и пет години. Лицето, както и очите и бяха млади, нежни и лъчезарнопроменливи, като на момиче, а особено много този четвъртък следобед, като се връщаше подир своя син и съпруга си от ливадите край Ришельо. Изкачването по хълма Тонтьор бе накарало бузите й да поруменеят и с блясъка на слънцето в черната й коса тя беше пленителна картина за Анри, която той от време на време се обръщаше да погледне, когато местеше тежкия чувал с брашно от едното рамо на другото.
Тонтьор знаеше вероятно по-добре от Анри Бюлен, че обожанието на Катърин към сина и съпруга и всичко друго, свързано с тях, дори примитивните неудобства на живота в пущинаците, които беше приела като жертва, почива върху нещо повече от факта, че е другарка на един мъж и майка на син. Културата и образованието, широтата на погледа и мисълта, закърмени първо от благородната й майка, а след смъртта на майката развити и закрепени у нея от бащата учител, й бяха дали в ръцете безценно мерило за щастие. Понякога тя жадуваше за нещата извън кръга на това щастие — мечтаеше за златошит брокат, коприни с цвета на жълтурче и сини атлази, бяло моаре и изящни валансиенски дантели и поради това в къщата на Анри имаше дяволити шапчици с розови и светлолилави панделки и тънки като паяжина дантели за косата на Катърин, и много прости, но хубави неща, измайсторени от нейните похватни ръце. Тя умееше да прави волани и дантелени забрадки, не по-малко изискани от тези, които носеше мадам Тонтьор въпреки тяхната цена, а днес простата й рокличка от муселин на клончета със сини фльонги и наметката с качулка в червено й придаваха в очите на Тонтьор хубост, която караше сърцето му да тупти лудо като на млад момък в покритите му с белези от рани гърди. Поради женската й сръчност да създава красота и съвършенство от прости и евтини неща, а също и поради това, че беше потомка на презряното английско племе, мадам Анриет Тонтьор я гледаше с горе-долу същото отвращение и неприязън, с каквито би гледала чаша отрова.
Тонтьор го знаеше и кълнеше в честната си душа жената, която бе негова съпруга, студеното й аристократично лице, напудрената й коса, накитите и роклите й, платоническото й непознаване на любовта; а от друга страна, благодареше на бога, че малката Мари-Антоанет започва все по-малко и по-малко да прилича на нея с всеки ден, изминал над хубавата й главица. Защото Мари-Антоанет беше буйна като него, аристократка без съмнение, но с пламенна и неудържима избухливост, която компенсираше това проклятие, и затова той благослови и съдбата, която в едно отношение е била толкова неблагосклонна към него.
Както вървеше зад мъжа си и сина си, Катърин мислеше за Тонтьор и жена му, аристократичната Анриет. Отдавна вече знаеше, че мадам Тонтьор я мрази, но едва този следобед направи другото откритие, защото въпреки най-геройските си усилия Тонтьор се беше издал, когато тя внезапно улови погледа му. Катърин бе видяла сянката на тайната му бързо да изчезва като привидение. Докато изкачваше хълма Тонтьор, тя се подосети за едно-друго и с безпогрешната интуиция на жена разбра какво мисли Тонтьор, но то не й вдъхна нито страх, нито недоверие към него.
Същевременно тези мисли я изпълниха с топла признателност за голямото й щастие, защото, когато го сравняваше с мъката на друг мъж и провала на друга жена като съпруга, виждаше по-ясно нещата, за които в пълнотата на сполуката си трябваше да произнесе най-благоговейна благодарствена молитва. Мъжът пред нея, нарамил стоте фунта черно брашно, си тананикаше френска песничка и всеки можеше да види, че е французин до сетната капка кръв в жилите му. Катърин обичаше духа на тази кръв повече, отколкото на английската, която течеше в нея. Също както тя бе станала французойка, така Анри в сърцето си бе станал англичанин и непрекъснато се кълнеше, че не би дал и най-малка частица от живота в скъпоценната снага на Катърин срещу цялата негова възлюбена Нова Франция. Отначало неговото влияние бе малко по-силно от влиянието на жена му, защото докато Катърин пазеше всичко английско живо в спомените си и учеше момчето си и на английски, и на френски, и пееше английските си песни, и скъпеше английските си книги, тя обикна Нова Франция, както никога не бе обичала по-суровия пейзаж на родната си Нова Англия, обикна и сърдечните и жизнерадостни хора в нея с разбиране и преданост, които бяха по-скоро вродени, отколкото придобити.