Выбрать главу

Въпреки това замъгляване на съзнанието чувствуваше, че се бори, сякаш плува в някакво празно пространство. После пак видя Тонтьор, отначало смътно, и за миг имаше впечатлението, че е минало много време. Вдигна брадвичката и лъка си и се изправи. Не беше пропуснал нито звук на мелничното колело дори когато му се беше сторило, че чува риданията на Тоанет до себе си. То му викаше сега, но преди да се обърне към него, очите му се спряха върху дървения крак на Тонтьор. Беше отсечен наполовина — свидетелство за жестока гавра от страна на някой кръвник. Мелничното колело призоваваше вниманието му към този факт „Гледай… гледай… гледай…“ — повтаряше то, а след това поде старата си песен, в която го наричаше английски скот.

Джимс се обърна към колелото в пристъп на негодувание не само поради този напев, не само заради това, което лежеше в краката му, а и поради нещо друго, което знаеше, че ще намери по-близо до сените на господарската къща. Между него и мелницата имаше леко въздушно течение, в което пушекът се влачеше като напоена от слънчев блясък мъгла и придаваше на това запазило се здание недействителен и гротескен вид. През пушека едва виждаше колелото, както се върти на върха на високата пирамидална сграда. Той мълчеше и се ослушваше за друг звук в спящото безмълвие. Но умът му отправяше анатема към колелото. Искаше му се да му каже, че лъже. В това смълчаване на смъртта му се искаше да изкрещи, че не е от същото племе на кръвопийци, което е изпратило главорезите. Доказателството беше там, в долината, която най-после беше заслужила името си. Майка му. Баща му. Вуйчо му Хепсиба. Никой от тях не е бил в сърцето си от това племе и всичките бяха загинали от неговите ръце. Само той беше останал жив — случайно. Това беше доказателството. Колелото грешеше. То лъжеше.

Джимс погледна пак Тонтьор и събра сили да отиде малко по-нататък, за да намери Тоанет. Знаеше как ще изглежда тя. Младото тяло на Тоанет ще бъде още по-малко от тялото на майка му. Той се насили да тръгне към тлеещите стени. Тоанет мъртва! Баща му можете да умре, и Тонтьор, и всички останали на света, но тези двете, майка му и Тоанет, неделими от неговата душа завинаги, жизнените искри, които са давали сила на сърцето му да бие… как можеха те да умрат, докато той е жив? Джимс се приближи, спря над една от робините, почти гола жена, катранено черна с изключение на темето, което беше червено, където е бил одран скалпът. В извивката на ръката й беше скалпираното й кърмаче. Бели, черни, жени, бебета, хубостта на моминството — нищо нямаше значение!

Джимс огледа земята напред и там, където пушекът лежеше като бял саван, видя малка слаба фигурка, за която реши, че е Тоанет. И друг младежки труп можеше да лежи така, крехък и смачкан по същия начин, с гола ръка, неясно проличала под виещия се саван на дима. Но беше сигурен, че е Тоанет. Замайващата мъгла се люшна пак пред очите му и той протегна ръка, за да я задържи. Тоанет. Само на няколко крачки от него. Мъртва като майка му.

Дран се запъти напред, мина половината път до неподвижното тяло и спря. Беше доловил нещо, което Джимс не можеше да види или почувствува през димната мъгла, която се люлееше пред него. Нещо предупреждаваше кучето за надвиснала опасност и то се мъчеше да го предаде на господаря си. В този миг един изстрел изтрещя откъм мелницата и остра болка преряза ръката на Джимс. Той отхвръкна назад и си даде сметка, че чува гърмежа да отеква в залесените хълмове, а колелото на мелницата продължаваше да му крещи.

Отговори на изстрела, като захвърли лъка и се втурна към мелницата. Дран беше един скок преди него, когато стигнаха разбитата й врата, но кучето спря, когато се озова пред сенките, криещи се в каменните стени. Джимс продължи. Смъртта можеше лесно да го пресрещне на прага, но нищо не се помръдна в приличащото на изба помещение, в което влезе, и вътре не се чуваше нищо освен собствения му лъх и разтуптяното сърце. Дран влезе и задуши миришещия на жито и мухъл въздух. После отиде до тясната стълба, която водеше към стаята в кулата, и показа на Джимс, че онова, което търсят, е там. Джимс изтича нагоре, вдигнал готовата за удар брадвичка.