Тоанет влезе пред него в стаята горе. Тя отиде направо до приличащата на ламперия дъска, затегната с дървено клинче, и след миг двамата се взираха в плесенясалия здрач на огромна черна дупка под покрива, която семейство Люсан бе използувало като таванско помещение. Мишки се разтичаха насам-натам, когато първата от години насам светлина прониза мрака.
— Мадам Люсан ме доведе в тая стая след твоето сбиване с Пол — пошепна тя. — Аз захвърлих развалените си дрехи далече там вътре.
Дори когато диваците бяха тъй близо, гласът й издаваше чувството и силата на спомените.
Джимс се обърна към тесния отвор, който Люсан беше оставил като прозорец и бойница за отбрана. Вчера… Пол Таш… Тоанет, малката принцеса с нейния костюм за езда и лъскавите къдрици… а сега само те двамата, самички, в стаята, където тя бе изпитвала такава страстна омраза към него! Той отиде при прозореца и Тоанет дойде до него. Никой не можеше да ги види, когато гледаха през правоъгълния прорез, който беше на сянка под стряхата. Слънцето не се беше издигнало достатъчно високо, за да устреми топлината си резултатно към побелялата земя. Поляната беше рай, който елфи и русалки бяха сътворили от елмазена слана, заобиколен от златни и бели дървета и лещаци, превърнати в статуи, изваяни от дантели жълти листенца. По-навътре в лоното на тази чистота и прелест индианците не навлязоха, а по неподвижността на воините Джимс заключи, че бяха излезли на поляната неочаквано. Десетина от тях стояха на открито, пред гъстаците, и десет чифта очи бяха приковани към изоставената къща с напрегнато и подозрително внимание. Въпреки това нито една ръка на безмълвните диваци не се помръдна към брадвичката, лъка или пушката.
Това накара Джимс да пошепне с надежда:
— Те виждат, че стопанството е изоставено, и ако не забележат никаква следа от нас, няма да дойдат по-наблизо. Виж, Тоанет! Има един бял между тях с нашийник на пленник на врата…
Думите му замряха при едно внезапно движение сред наблюдаващите, сякаш някаква команда ги бе съживила отново. Воинът отпред с три орлови пера в кичура коса излезе сам на поляната — висока злокобна фигура, без никакъв друг товар освен оръжие и съвсем малката пътна торба на индианеца, — великан, с бойните шарки в червено, черно и охра, на чийто колан висеше връзка скалпове, в които слънцето преливаше и играеше в променливи цветове при всяко движение. Тези страшни предмети, един от които беше женски с толкова дълга коса, че не можеше да отбегне погледа на двамата в къщата, изтръгнаха потресен вик от Тоанет, но дори в този миг тя благодари на бога, че косата беше светла като деня, а не искрящ тъмен облак, каквато бе на Катърин. Премаля й и тя затвори очи, за да не вижда страшните трофеи, спечелени от воина. Когато ги отвори пак, четиридесетина индианци, наредени един по един след водача, минаха на стотина стъпки от някогашния дом на Люсан и всеки от тях го поглеждаше крадешком на минаване. От доста колани блестяха на слънцето пресни скалпове и двама бели мъже и едно момче, с вързани ръце и каишки на пленници на гърлата вървяха в редицата. Да бяха минали малко по-вдясно, положително щяха да открият и нещо повече от запустение и призраци, защото Тоанет и Джимс виждаха от прозореца издайническите отпечатъци на обувките си по бялата слана в опасна близост с тясната права диря на неприятелите.
Чак след като дърветата от другата страна на поляната погълнаха и последния мохок, напрегнатият поглед на Тоанет се отмести към Джимс. Не се чу никакъв звук при преминаването на червенокожия бич, никакъв предпазлив глас, никакво тракане на дърво или стомана, никакво прашене на трошливо стъкло или бурени под четиридесет чифта обути с мокасини крака. Там, където следите им оставаха в тревата, човек би рекъл, че са минали трима души, а не четиридесет. И светът лежеше мъртъв зад тях. Гаргите не се върнаха на ливадата, а сойките бяха отлетели на по-безопасно разстояние. Кълвачът бе отишъл на по-далечен пън. Дори в старата къща не се чуваше топуркане и писукане на мишки — нито звук освен буйното туптене на три сърца, две от тях човешки и едно животинско.
Едва тогава Джимс проговори: