— Кълна се, че имаше един бял, свободен бял мъж, сред тая нашарена тълпа и от колана му висеше дълга коса.
— Видях русата му глава и по-светлата кожа, но си помислих, че ме лъжат очите — отговори Тоанет.
— Англичанин — рече Джимс. — Платен убиец, от тия, за които ми е разправял вуйчо Хепсиба.
— И все пак… може да е бил французин.
Те стояха и се гледаха един друг в очите, тя — издънка от аристокрацията на стара Франция, той рожба на свободата в Новия свят, и ръцете й бавно се издигнаха към неговото лице, а неговите лък и стрели паднаха на земята. За първи път тя вдигна устните си към него.
— Целуни ме, Джимз… и се помили с мен малко за да поблагодарим на бога за оказаната ни милост!
Тръпните й устни се притиснаха за миг в неговите.
— Жал ми е за всичко на света — каза тя.
Част от нежността и красотата на момчешките години огряха лицето му, когато тя се освободи от прегръдката и той слезе по скърцащата стълба пред нея.
Не излязоха веднага, а застанаха до вратата долу, за да се ослушат за някой звук и да видят дали нещо не мърда, докато Дран не сваляше очи от гората, заградила поляната. Слънцето се вдигна по-високо и пред унищожителната му топлина крехките строежи на сланата рухнаха, приказните градове и царства отстъпиха мястото си на по безцветните завивки на есента. И чак тогава земята като че се върна към живот отново. Весело ято синигери се настани в храстите и краката на червена катеричка затопуркаха по покрива на къщата. Кълвачът се върна на предишното си дърво, зачука и задълба, за да стигне личинка. Дран се раздвижи и тежко въздъхна, сякаш започна отново да диша свободно, а когато гърлестата, кискаща се песен на червената катеричка отекна над главите им, Джимс отмести поглед от поляната.
— Отидоха си — каза той. — Но може да има някои изостанали, та по-безопасно ще е да не се показваме много скоро.
Беше им по-лесно да говорят след това, да приказват за смърт и разруха, като че те бяха станали по-малко ужасни с минаването на времето. Събитията се бяха трупали тъй бързо в техния живот, че им се струваше да са ги изживявали с дни и седмици, а не часове; съвсем спокойно, като за нещо далечно, Тоанет разказа на Джимс за трагедията на имението Тонтьор. Майка й, както той научи, заминала за Квебек два дни преди идването на индианците. Тоанет изказа благодарността си за това, но в гласа и не прозвуча много радост. Не можеше да си спомни живо и подробно всичко случило се, толкова внезапно и слисващо било то, като огнен поток, погълнал непрогледна нощ. Петер Любек бил с Дискау и младата му жена Елоиз дошла да живее при нея. Двете спели, когато диваците нападнали рано сутринта, и тя смяташе, че клането било почти свършило, преди те да се разсънили напълно… и преди да пукне пушка. После се чули гърмежи и гласът на баща й, който кънтял в голямата къща. Те скочили от леглото, когато сеньорът влязъл и им казал да се облекат и да не излизат от стаята. Тя не знаела какво се е случило, докато не погледнала през прозореца, и тогава видяла, както й се сторило, стотици голи диваци, които тичали насам-натам. Втурнала се подир баща си, но не го намерила. Когато се върнала в стаята си, Елоиз била изчезнала и Тоанет вече не я видяла. Чувала писъци и страхотни викове и като се облякла набързо, както й заповядал баща й, нарушила нареждането му и слязла долу да търси него и Елоиз. Предната част на къщата била пълна с пламъци и пушек, а когато се насочила към стаите на слугите, огън й отрязал пътя и никой не отговарял на виковете й. Именно тогава се сетила за мелницата, за която често чувала баща й да казва, че е неуязвима за пожар и изстрели. Слязла в мазето и отишла през къс подземен ход в един външен ровник, направен от камъни и чимове, където държали плодове и зеленчуци през зимата. Скрила се в този изкоп, а след това събрала смелост да повдигне малко капака горе. Най-лошото сигурно било минало, защото видяла само няколко индианци и всичко наоколо горяло. Долитали крясъци от далечината, където диваците нападали домовете на земеделските стопани. Когато излязла от ровника, спънала се в трупа на стария Бабен, мелничаря, паднал с мускет в ръце. Тя взела мускета и отишла в мелницата, а след това не видяла вече индианец в сеньорията. Станало й лошо и била в полусъзнание в стаичката в кулата. По-късно, когато погледнала през едно от тесните прозорчета, видяла да идват от юг четирима мъже. Била сигурна, че са бели, но не посмяла да се обади поради ужасната им външност. Приличали на чудовища и останали само за малко, да погледнат мъртвите. Сега, след като видяла белия воин сред индианците, била още по-сигурна, че те са от бойния отряд и че е имала късмет, като останала скрита25. Когато разбрала, че мускетът на Бабен бил пълен, съжалявала, че не го използувала да убие едни от кръвниците. Ето защо, като взела Джимс за някой изостанал от нападателите, гръмнала срещу него.
25
Тоанет вероятно греши. Тези четирима мъже без съмнение са били Черния ловец, Дейвид Рок, Питър Ганъси и Карабанак при епичния им поход срещу смъртта към имението Гронден, където били техните близки. Виж „Черния ловец“. — Б.а.