Би могло да се очаква, че ще го разкаже с вълнение, но тя го разказа спокойно, загледана през поляната. Това беше изложение на факти, неукрасени от патос или драматизъм, а Джимс не проговори известно време, след като тя свърши. После й разправи за своето отиване до стопанството на Люсан, тичането си до дома и какво е намерил там. Заговори за Хепсиба.
— Трябва да е открил тия воини от племето мохок в другия край на долината и е запалил огън, което винаги ми е казвал да очаквам. След това се е опитал да стигне при нас, но те са го убили. Той не би позволил да го хванат жив.
— Може да е избягал — предположи с надежда Тоанет.
Джимс поклати глава.
— Щеше да дойде при нас. Умрял е.
В гласа му прозвуча същата безстрастна сигурност, с която тя бе говорила за баща си и Елоиз. Нямаше никаква вероятност вуйчо му да е жив. Той повтори това уверение и добави, че тяхното спасение било направо чудо. Но сега според него пътят им към приятели надолу по реката щял да бъде чист. Индианците едва ли били стигнали на много мили в тази посока, защото явно бързали да се върнат, преди барон Дискау да научи за присъствието им на френска територия и да прати войски да им прережат пътя. На Джимс не му идваше наум, че баронът и войниците му може да са разбити, както било точно в този час.
Той извади ябълки и две морави отгоре репи от торбичката с провизии, която носеше на колана си, и почнаха да се хранят, докато чакаха. Едва когато усети сока от плода в устата си, Джимс си даде сметка колко дълго не беше ял. Той накара Тоанет да яде и тя закуси с ябълката си явно без всякакво желание.
Междувременно младежът й каза какво трябва да правят. Пътят им вървял първо през старата, градина и покрай обора, а след това няколко мили на запад, преди да могат без опасение да свърнат на север и пак на изток. Щяло да им се наложи да прекарат една нощ в гората, но бил сигурен, че ще може да й нареди удобно местенце. Бил загрижен за леките й обувки, които започвали да се разпадат, и по някое време през деня щял да ги подсили с горнище като на мокасини, направено от неговите навуща. Тоанет не се тревожеше от мисълта за физически неудобства. С нов пламък в очите тя слушаше Джимс. Приятно беше той да мисли за нея по такъв уверен и решителен начин.
Джимс тръгна напред, а не до нея, когато потеглиха на път. В края на зашумената пътека стигнаха до гъстак от трънаци и храсти, порасъл около обора през изтеклите шест години, и Джимс се питаше дали Тоанет не мисли за един друг ден на същото това място. Той вървеше със стрела, сложена на лъка; изведнъж едно клонче се закачи в нея, тя се изплъзна от пръстите му и падна на земята. Джимс се наведе да я вдигне, когато изпълнен с ужас вик на Тоанет го накара да се изправи.
Само на осем-десет крачки от тях стоеше нашарен и полугол дивак, който бе имал намерението да се върне в изоставената къща. Той представляваше ужасяваща фигура и през няколкото минути докато се гледаха, Джимс позна в него белия ловец на скалпове, когото двамата с Тоанет бяха видели в редицата на индианците мохок. При това откритие в душата му проблесна облекчение, но когото го погледна пак, видя, че той е по-страшен от индианец, един от безмилостните кръвници, който гонят човешка коса зарад цената, определена за нея от собствените му сънародници. Синеок индианец! Колко често бе чувал вуйчо му да проклина такива като него! Зверове, по-жестоки от тигри, пуснати на воля демони, заплащани с английски пари и превърнали този лов и целия си живот в оргия от засади, убийства, изнасилване и опожаряване! Беше един от тях. Намазан с лой и шарки, но беше бял. Кичурът коса на обръснатата му глава бе рус, а очите малки и сини. Носеше пушка, нож и брадвичка, а от колана му висеше женска коса и с нея друг скали, който трябва да е бил взет от глава на дете.
Джимс видя тези неща толкова бързо, че ехото от писъка на Тоанет още не беше напълно заглъхнало, когато значението им му стана ясно. Дивакът имаше един миг предимство и когато Джимс посегна да извади стрела от колчана си, ловецът на скалпове вдигна пушка да стреля. Като видя безнадеждността на положението си, Джимс се втурна напред и хвърли безполезния си лък срещу врага. Това и ударът на тялото му дойдоха в момент, когато другият натисна спусъка на кремъклийката и при изстрела куршумът излетя от дулото напосоки. Ловецът на скалпове бе видял само едно момче и момиче и в главата му се беше мярнала мисъл за лесна плячка. Сега усети отгоре си противник с неочаквана сила и ярост. В първите няколко минути на схватката никой от двамата не можа да извади нож или томахавка и с целия насъбрал се в тялото и ума му бяс Джимс заудря неприятеля си и го хвана за хлъзгавата гуша, когато се строполиха заедно на земята. В последвалата борба храстите се зачупиха под тежестта им и те толкова бързо променяха положението си, душеха се и се извъртаха, като се мъчеха да не позволят едни на друг да докопа смъртоносно оръжие, че за известно време изпълнените с ужас очи на Тоанет почти не можеха да различат кой е единият и кой другият, а Дран ръмжеше по петите им с оголени бели зъби, в невъзможност да вземе участие схватката. После с мощно усилие ловецът на скалпове се освободи, скочи на крака и същевременно издърпа своята томахавка. Когато се приготви да използува оръжието си, Дран се хвърли да го захапе за гърло, тъпата страна на брадвичката го пресрещна вън въздуха и се стовари с такава сила върху главата му, че кучето падна безжизнено и неподвижно на земята.