Тържествуващ вик се изтръгна от разкървавените устни на този Франкенщайн, който усещаше победата пред себе си, защото сега смяташе младежа, изправил се с брадвичка в ръка, за незначителна пречка между него и бледоликата хубост на момичето, което случаят бе тъй благосклонно изпречил на пътя му. Този вик, със своето коварство и привичност, почти с нищо не издаваше белия. Това бе един гърлен ликуващ възклик на човек, загубил чувство на дълг към своята кръв и народ, вик, изтръгнал се не толкова от разгорещеност и увлечение, колкото поради многообещаващата плячка, която преценяваше с погледа си.
Тоанет беше грабнала изпразнената пушка и стоеше до Джимс, готова да се сражава.
Джимс беше тъй близо, че лакътят му опираше в нея, и я тласна настрана така, че тя полетя през глава в храстите. Едновременно захвърли и брадвичката си в ловеца на скалпове, който бавно пристъпваше напред. Когато врагът се наведе, за да избегне летящото оръжие, Джимс грабна една от разпилените си на земята стрели и изтича при лъка. Тоанет видя какво стана след това. Видя стройната хубава снага на Джимс, изпъната като неговото оръжие на пътеката. Видя нашареното с бои чудовище да се спуска срещу него. Чу как звучно издрънча тетивата и зърна сребрист проблясък — проблясък, който се впи в синеокия индианец от едната страна и излезе от другата, проблясък, който падна на земята двадесетина крачки по-нататък, една кървава и счупена стрела, завършила справедливото си дело.
Тогава Джимс се приближи и я прегърна.
XIV
Това, че изгърмяването на пушката ще да е стигнало до ушите на отряда от племето мохок, занимаваше ума на Джимс, докато успокояваше уплашената си другарка. В течение на няколко мига за нея бе трудно да повярва, че двубоят е свършил и че злодеят, който лежеше по гръб като огромен паяк, вече не е страшен за тях. Към нейното облекчение и вярата и в Джимс се прибави чувство на радост, когато видя, че Дран е жив. Кучето се беше довлякло до краката на убития и мрачно го разглеждаше.
Джимс събра десетина стрели, останали здрави в битката. Сетне се подвоуми, като гледаше пушката на земята.
— Моят лък е по-хубав от това — реши той в отговор на въпроса в очите на Тоанет и хвърли пушката настрана. — Стрелата не вдига шум и аз имам повече вяра в нея.
Мъртвецът ги гледаше изцъклено, когато минаха. На пътя им лежеше стрелата, пронизала тялото му. Тоанет не можа да сдържи истеричното ридание, надигнало се в гърлото й, но гледаше Джимс с изражение на такива почуда и обич, че той чуваше само неудържимото туптене в сърцето и мозъка си. Беше се бил за нея и победил! И на същото това място, където почти преди шест години не беше успял да надвие Пол Таш!
— Индианците са чули изстрела и ще се върнат — каза той — Този бял трябва да е намерил някаква наша следа и се е върнал да ни убие и да запази плячката за себе си. Боже господи, като си помисля…
Той гледаше косата на Тоанет, която се беше освободила от плитките.
— Трябва да бягаме! — каза той.
Отминаха обора и прекосиха изоставената нива отвъд; Дран вървеше подир тях.
— Има едно каменисто било на по-малко от миля оттук — окуражи я той. — Ако можем да го стигнем зная двайсетина места, където голата скала ще ги накара да загубят дирите ни.
— Ще го стигнем — пошепна Тоанет.
Той й посочи пътя и я остави да върви пред него, а сам се обръщаше на всеки десетина крачки, за да погледне назад.
По хълмчето с широколистната гора, където Люсан и семейството му бяха събирали горивото си, Тоанет вървеше бързо, като грациозна нимфа, и дългата й коса се развяваше около нея в слънчевия блясък така, че от време на време Джимс не виждаше нищо друго освен нейната красота; и когато се любуваше на нейната хубост, побиваха го тръпки. На сечището у тях Хепсиба му беше разказвал как и англичаните, и французите започнали да употребяват женската коса и как много господа и придворни контета ходели с блестящи къдрици, плячкосани от ножа за скалпиране в грабителските и кръвопролитни оргии сред пустошта. При това невероятно избавление на Тоанет тази мисъл го потискаше със сковаващ страх.