Той се отпусна на земята и залегна зад гниещата маса на огромен дънер, паднал преди стотина години. Дран клекна до него с муцуна на едно равнище с горния край на дънера. Така измина цяла минута и втора, и още няколко отгоре им, но Дран с нищо не показваше, че се е обезсърчил, нито пък Джимс. Двамата бяха тъй безмълвни и неподвижни, че някаква червена катеричка с любопитство загледа дали са живи, а един синигер насмалко не кацна върху пушката на Джимс. Тънък аромат на теменуги и анемони лъхаше от земята, но Джимс не поглеждаше надолу към безброя бели, розови и сини цветчета, смачкани под коленете му. Той наблюдаваше оттатъшния край на поляната, право там, където сочеше носът на Дран.
Още една минута шумоляща тишина и великолепен див пуяк величествено и наперено излезе на слънце. „Тежи не по-малко от двадесет фунта“ — помисли си Джимс. Главата му беше червена като кръв, красивото тяло — златно и пурпурно-бронзово, а гръдните пера допираха земята. Беше горда прекрасна птица, готова да излезе срещу целия свят на откритата поляна, тя повлече крила и важно заобикаля в кръг, а самодоволният звук на нейното куркане и клопане ясно стигаше до слуха на наблюдаващото я момче. В този миг Джимс пак си помисли за Пол Таш, защото момчето от Квебек приличаше на този пуяк, вечно се перчеше с разкошните си пъстри дрехи и се забавляваше с важността на възрастен.
Джимс спря дъха си, когато тъничка кафява пуйка излезе от храстите да се присъедини към своя повелител. Подир нея се чу пърпорене на кадифени крила и за шест секунди още шест пуйки се присъединиха към тях на поляната. Пуякът се заперчи още по-горделиво и се наду така, че стана два пъти по-голям от истинските си размери, а на Джимс му се стори, че пуйките се стълпиха около мъжкия като седем Мари Антоанети, привлечени от хубавите му дрехи и начина, по който се перчеше пред тях. При тази гледка Джимс пламна от още по-голяма омраза към Пол Таш и изведнъж го завладя вдъхновената мисъл да стовари първото си отмъщение върху главата на съперника си, като убие пуяка.
Той дръпна бавно дългоцевната пушка от дънера и изопна тетивата на лъка си. Изчака, докато едрата птица се озова на осемдесетина крачки. Лека-полека се поизправи на колене, а тялото на Дран се стегна при това движение. Когато дългият лък се опъна, гърлото на Дран издаде звук, сякаш се задавя. Тетивата издрънча като стоманен камертон и през поляната се понесе възсива светкавица. Последва меко чукване, страхотно раздвижване, подскачане на разкошни багри високо във въздуха, след това безумно пляскане на крила и седем кафяви сенки мълниеносно литнаха към безопасното прикритие. Пол Таш, пуякът, умираше на земята, а седемте му Мари Антоанети изчезнаха само за десетина секунди.
След миг Джимс и Дран стояха и гледаха пуяка в краката си; лицето и очите на момчето светнаха отново от радост, защото това беше не само великолепна вечеря за следващия ден, но — във въображението му — и първият удар, нанесен на неговия враг.
Имаше едно място оттатък, на другата страна на хълма Тонтьор, където тясна диря, отъпкана от поколения индианци от племената конауага, алгонкин и отава, минаваше близо до ръба на отвесна стръмнина с безброй мили чудно хубава шир под нея. Тази долина се простираше на запад и беше богата с гъсти гори, просветващи езера, спокойно дремеща земя, изпълнена с тайнственост и красота и с рядко издигащ се дим на някой индиански стан. Тази долина бе щастлива в много отношения, понеже беше достатъчно далече от Ришельо, за да бъде осквернена от брадвите на белите, твърде близо до дългите вигвами на племето мохок, за да бъде безопасна за червенокожите ловци — техни врагове северно от Сейнт Лорънс, — и твърде тясно свързана с французите и техните съюзници, за да не нахълта в нея никой друг освен търсещи приключения ловни групи от Петте племена. Така беше лежала тя много години в мир и тишина. Въпреки това безбройни очи трябва да я бяха гледали през изминалите столетия, защото откъм долината издадената скала бе станала гладка от краката на онези, които са спирали там, за да гледат надолу към забранения й чар, където щеше да е толкова приятно да се живее.