Още една секунда острието не падна и в тази секунда очите на Джимс и очите на дивака се срещнаха в продължителен поглед. Тогава брадвичката издрънча на каменния под и с чувство на отвращение пред онова, което малко остана да направи, Джимс стисна индианеца за гърлото. Момъкът имаше предимство и макар силното тяло на противника да се напрягаше и мъчеше да разхлаби душещите го пръсти, положението му бе тъй безнадеждно, че след кратко време той се отпусна и загуби съзнание.
Приключението със сенека и двубоят (ако можеше да му се даде това почетно название) бяха свършили точно навреме за двойката, скрила се под камъните. Тръгналите по следите воини бяха се убедили, че стрелата е военна хитрост, целяща да ги забави, и започнаха да се стичат обратно на билото. Пет-шест души се събраха и поведоха оживен спор близо до скалите.
Долу в своя ъгъл Дран се мъчеше да разбере и да се подчини на дисциплината на господаря си. Години другарство и възпитаване бяха го научили да мълчи и да цепи мълчанието и макар да жадуваше да се нахвърли върху пропълзелия дивак и след това да участвува в борбата заедно с Джимс, не се беше помръднал от дебнещото положение, което зае от самото начало. Ако нервите на Тоанет не издържаха повече, то и нервите на Дран не бяха в по-добро състояние, когато индианците се върнаха на билото. Кръвта на стотина кръвожадни, войнствени поколения кипеше в тялото на кучето. Очите му бяха станали зелено-червени в мрака и се превърнаха в два синкави вира от пламък; беше озъбено; челюстите му тракаха от време на време като кастанети; сърцето му се пръскаше от наложеното бездействие и неподвижност. Сега виждаше пред себе си пак победа. Господарят му бе пак възтържествувал, когато индианците се върнаха и стълпиха около камъните. Ярост се надигна в душата му като всепоглъщащ поток. Мразеше идващата отвън миризма. Мразеше съществата, от които тя идваше. Без предупреждение набралото се чувство се отприщи в гневен вой на побеснял звяр. Ръцете на Тоанет и дланите на Джимс бяха безсилни да го спрат.
Индианецът на каменния под се пораздвижи.
Вън настъпи страшна тишина.
Тогава Дран разбра какво е направил и млъкна. Те по-скоро усетиха, отколкото чуха меки стъпки да образуват около тях злокобен кръг.
Воинът на пода отвори очи. Ухото му беше притиснато до камъка и той долавяше стъпките, които едва ли се чуваха повече, отколкото листа, падащи на земята от високо дърво. Толкова близо до него, че би могъл да ги докосне, сенека виждаше жената с дългата коса и мъжа, който го беше душил, пребледнели и прегърнати. Той затвори очи и се престори, че е в безсъзнание. Но пръстите му запълзяха по каменния под незабелязано като змия, докато напипаха брадвичката, изтървана от бледоликия.
XV
Двадесет минути след като Дран издаде скривалището им, Джимс и Тоанет стояха на слънце. Тайнствени неща се бяха случили през това време. Невидими ръце бяха издърпали воина изпод скалите. Сетне последва интервал, през който възбудата отстъпи мястото си на сериозен полугласен разговор вън. Тогава някой се обади на гърлест развален френски и им заповяда да излязат. Те се подчиниха, първо Джимс, после Тоанет и последен Дран със съкрушения вид на животно, което знае, че е в немилост.
Враговете, от чиито колани висяха скалпове, ги приеха по удивителен, неочакван начин. Това бяха между двадесет и тридесет индианци сенека, великолепно сложени, с ясни очи и слаби лица, повечето млади. Дори в този момент на уплаха Тоанет ги разглеждаше с възхищение. Приличаха на бегачи, готови за състезание. Не бяха нашарени, както онези от племето мохок, нито толкова голи. Загледани в младежа с неговия лък и момичето с разрошената блестяща коса, индианците отвръщаха на погледа им с учудване, в което не липсваше и одобрение. Сякаш просто не можеха да повярват, че тези двамата са ги излъгали така майсторски и отгоре на това хванали в плен едного от тях, но все пак признаваха този факт с погледи, в които се четяха сдържано желание да убиват и гняв.