Тази сдържаност като че се дължеше до голяма степен на застаналия пред тях млад дивак. По гърлото му личаха морави черти, сякаш го бяха давили с въже. Две от орловите пера в кичура коса на главата му бяха счупени, а едното му рамо кървеше, където кожата е била разкъсана от остро назъбена скала. Очите му гледаха пронизително като очите на птицата, от която бе взел перата, и той явно се ползуваше със значително влияние в бойния отряд, към който принадлежеше. До него стоеше много по-възрастен мъж с още по-мощна фигура и лице така изпъстрено с белези и рани, че имаше непроменено изражение на жестокост.
Тъкмо той говореше на по-младия на наречието сенека:
— Значи, това е момчето, което хвана смелия ми племенник в плен, та го спаси само гласът на кучето!
Младежът се навъси от подигравката в тона му.
— Той можеше да ме убие. А ме пощади.
— Това е младото еленче, комуто дължиш едно перо от косата си!
— Дължа му две: едното за самия него и едно за девойката, чието присъствие трябва да е спряло ръката му.
По-старият изсумтя.
— Той изглежда як и би могъл да издържи пътя с нас. Но момичето е като прекършено цвете, готово да падне на пътеката. То ще пречи на краката ни и ще направи пътя ни по-труден, а трябва да предпочетем голямата бързина. Използувай брадвичката си върху момичето, а момчето ще вземем с нас.
При тази заповед Джимс внезапно извика и лицата на диваците отново изразиха изумление, когато той заговори на техния език. Обучението на Хепсиба Адамс и другаруването с Белите очи и Голямата котка бяха го подготвили за този час. Езикът му се запъваше, някои от думите казваше извъртяно, имаше и празнини, които можеше да попълни само въображението, но той разказа историята си. Индианците слушаха с интерес, който увери Джимс, че не са били с отрядите, изклали неговите родители и близките на Тоанет. Той посочи момичето. Напомни как воините от племето мохок бяха унищожили баща му и майка му и всички близки на Тоанет; как двамата бяха побягнали заедно, как са се крили в старата къща и че с една стрела беше убил белия мъж, който е гръмнал с пушката. Той се молеше за Тоанет, както едно време беше чул Голямата котка да се моли за живота на едно окуцяло куче. Разголи гърдите си, също както индианчето беше разголило своите и поискало от баща си да го убие, преди да го лиши от дружбата на четириногия му приятел. Бронзов, раздърпан, с дългия лък в ръка, Джимс представляваше жива картина на смелост и красноречие, която Тоанет нямаше да забрави до живот. Тя се поизправи горделиво, усетила, че той се бори зарад нея. Стоеше права, вдигнала нагоре брадичка, загледала с безстрашен поглед вожда на бойния отряд.
С учтивостта, зарад която вече си беше спечелил име в историята на пограничните области, вождът Тиаога слушаше внимателно, сглобяваше разказа там, където езиковите знания на Джимс не достигаха, а когато младежът свърши, изрече думи, които изпратиха двама от воините му бегом надолу от билото по посока на стопанството на Люсан. След това започна да задава въпроса, от които Джимс разбра, че тези сенека не бяха стигали до имота на Люсан, ама чули гърмежа и като търсили кой е стрелял, попаднали на следите им в широколистната гора на склона, на половин миля от изоставената къща. Когато заговори за племето мохок, грозното лице на Тиаога помрачня и в това изражение Джимс долови вековната омраза на сенека към това племе, макар и едните, и другите да принадлежаха към същия мощен съюз. Ала това, че Джимс и Тоанет бяха пострадали от тези източни съперници, като че ли беше дребно обстоятелство в тяхна полза.
Когато свърши краткия си разпит, Тиаога пак се обърна към младия мъж, застанал до него.
— Мисля, че момчето е голям лъжец и затова изпратих да проверят онова, което ни каза — рече той. — Ако не е пронизал със стрела тоя бледолик мохок, както ни разправя, той ще умре. Ако е казал истината по тоя въпрос, което ще докаже, че е казал истината и за всичко друго, може да дойде с нас и другарката му също, докато краката й се уморят така, че ще се наложи смъртта да й дари почивка. — След това заговори на Тоанет на развален френски, на който им беше викал под камъните: — Ако не можеш да вървиш с нас, ще те убием.
Тоанет започна да се приготвя за изпитанието и бързо сплете косата си на плитка. Джимс се доближи до нея и тя видя мъката на съмнението в очите му.