— Шиндас е прав. Душата на Сой Ян Макуън се е преселила в теб!
Сой Ян Макуън беше Сребърните крачета.
Тиаога се извърна и воините разбраха, че решението му е взето. Нямаше вече да бързат към Скрития град.
На легло, направено от бобровото одеяло и няколко поръча вейки от балсамово дърво, които Джимс донесе от рекичката, Тоанет почиваше, докато индианците се подготвяха за вечерното пиршество. Тя оправи и сплете наново косата си, докато ги наблюдаваше, и макар всяка костица в тялото й като да тръпнеше от своя отделна болка, изпита чувството на пълно отпускане да я обзема за първи път след трагедията в имението Тонтьор. Нямаше желание да спи — искаше й се само да си почива, без да помръдне, и по този начин да се възстанови напълно от наложеното й напрежение. Нещо в движенията на младите воини усилваше душевното й спокойствие. Те приличаха на жени, които се занимават с домашната си работа, и се готвеха да запалят пет-шест малки огъня от сухо, недаващо пушек дърво; режеха и белеха кората на безбройни пръчици, големи колкото стрели, на които щяха да набучат и пекат гълъбите; правеха съдове от дървесна кора; носеха камъни, които щяха да нажежават за варене и печене на диви артишоци и корени от жълти водни лилии, смееха се и си приказваха с нисък глас, докато в ума й избледня мисълта, че са злодеи, чиито ръце са окървавени от скорошно клане. Този душевен покой, дошъл да смекчи околната й среда, я обгърна така неусетно, че дойде миг, когато несъзнателно затвори очи, окончателно победена от настъпилото изтощение.
Станът на индианците бе на известно разстояние от гнездилището на гълъбите, поради носещата се оттам неприятна миризма, но то добре се виждаше и Джимс можеше да наблюдава птиците как пристигат преди залез-слънце. Първо идваха на малки ята, но те ставаха, все по-големи с настъпването на вечерта, докато гъмжащите крила над гнездилището образуваха люшкащ се облак от около половин квадратна миля. Едва когато съвсем се стъмни, десетина индианци тръгнаха на лов, едни с факли от смолисто дърво, още незапалени, а други с дълги пръти, с които да свалят птиците от долните клони на дърветата. На Джимс не му заповядаха да тръгне и той с облекчение изпрати с поглед последните ловци. По-късно видя движещи се огнени езици да бляскат в гората и както му се стори, след по-малко от половин час диваците се върнаха с пернатата си плячка. Гълъбите, пометени насън от клоните, бяха струпани накуп в кръга от шестте малки огъня.
Дран след падането им в плен по доста положителен начин се беше ориентирал към Тоанет, като не само раздели верността си към Джимс, но и отдели значително по-голяма част от нея на девойката. Не би било разумно да се приеме, че по-голямата й крехкост и зависимостта й от враговете, които ги заобикаляха от всички страни, бяха по едни или друг начин причина за тази промяна в държането му, но това, че промяната бе станала и се съпровождаше от крайна преданост, бе очевидно и за двамата. Дран лежеше до нея, докато тя спеше, и наблюдаваше с неуморни очи какво правят диваците около огньовете. Той не се помръдна, когато благоуханието на печено месо стигна до ноздрите му, макар да беше дълго постил и стомахът му да беше празен. Чак когато се върна от един от огньовете с пръчка, на която бяха набучени десетина опечени гълъба, Джимс успя да накара кучето да се дръпне малко от мястото си, за да може да яде.
Джимс не събуди Тоанет, но след като свърши вечерята си, опече още десетина гълъба така, че станаха кафяви като кестени, и ги прибра настрана заедно с печен корен от лилия и няколко артишока.
Цели два часа продължи печенето, а когато свърши и нощният лов бе приготвен за използуване в бъдеще, воините на Тиаога се завиха с одеялата си и легнаха да спят. Джимс беше изумен, че мъже, които се отдаваха до такава крайност на всякакви физически напрежения, можеха да си налагат такова въздържание в удоволствието на храненето. Струваше му се, че Тиаога почти не беше ял, докато той — със своя стомах, научен от чревоугодническите навици на културата и образованието — видя сметката на шест от тези крехки птички.
Станът скоро потъна в тишина и Джимс дълго седя и размишлява за промените, настъпили в живота му само в две денонощия. Нито една искрица не бе оставена в огнищата от предпазливите индианци, но той можеше да види лицето на другарката си, почиващо върху ръката й. Радваше се, че тя спи, защото това биха часовете, когато времето сякаш се скъсяваше и го притискаше мъка. Това, че всичко бе унищожено и че единствено те бяха останали от всички, които тъй неотдавна представляваха техният свят, изглеждаше чудовищно преувеличение на истината. Тоанет, която тихо спеше, му наложи действителността и от света на терзаещите видения той се върна при нея, закопнял да я притисне силно в прегръдката си. Лицето й беше детски прекрасно в блясъка на звездите. Косата падаше на бледото чело и на гърлото в смолисточерна рамка, която подчертаваше прелестната белота на кожата. Умората бе толкова голяма, че мрачни сънища не тревожеха покоя на подсъзнанието й. Духът на този мир, обгърнал нея, обзе и Джимс и със задълбочаването на тишината той се почувствува безкрайно завладян от нея. Когато нощта бе наполовина отминала, той си направи възглаве от балсамови вейки, но преди да заспи, притегли леко ръката на Тоанет и притисна устни до нея. След това Дран продължи да пази сенките и догарящите звезди.