Факлите пращяха и припламваха, но нито една искра не падаше върху тях. Нямаше очи, които да ги гледат с омраза. Нямаше стиснат юмрук, нямаше вдигната ръка. Всичко, което беше чувала в страната на своя народ, е било лъжа. Индианците убиваха на война, но не измъчваха. Не изтръгваха очи и не промушваха изтръпнала плът с пръчки. Те бяха мъже, жени и деца, както и всички други мъже, жени и деца. Тези истини беше установила за себе си.
Но едно нещо не беше напълно разбрала. Можеше да го научи, ако беше доловила тихото шепнене, което съпровождаше отминаването на воините: „Тя е дъщеря на Тиаога… тя е духът на Сой Ян Макуън, върнал се при нас въплътен… сега ще се върне добрият ни късмет… слънцето ще грейне… ще има светлина и смях… нали Сой Ян Макуън е тук, върнала се от вира, от смъртта, да живее отново с нас!“
Буйното избухване на гласове след преминаването на воините, бясното биене на тъпаните, лудото хвърляне на горящите факли високо във въздуха, хвалебствията, които се изтръгнаха от мургави гърла, не и подсказаха колко много Ченуфзио е обичал Сребърните крачета.
Те пресякоха поле от тъмнина към огньовете и когато влязоха между тях, Тиаога се оказа на мястото на Джимс, а Джимс беше изчезнал. Тоанет не беше усетила оттеглянето му, нито присъствието на Тиаога и преди да разбере, че Джимс не е вече между воините, видя се да стои сама с вожда на племето и хората, събрали се в кръг около тях. Това приличаше на театрална сцена с пламъци от всички страни и за първи път Тоанет си даде сметка, че предстои да стане нещо, в което тя бе по-важна от скалповете, предшествували Тиаога. Но къде беше Джимс? Защо го нямаше сред тези около нея, които оглеждаше един по един така внимателно? Страх потече по жилите й. Той смрази плътта й тъй, че с тъмните си очи и бледото лице тя заприлича на бял призрак в това осветление. След миг Тиаога заговори. Гласът му възвърна увереността й, докато търсеше Джимс. Известно време гласът му звучеше тихо. Имаше ниския тембър на онзи глас, който бе прогърмял над цялата долина от скалата. Той започна да се извишава от прилив на чувство. Тиаога описваше вира, където бе умряла Сой Ян Макуън, коварството на злите духове и как техните богове са сполучили да върнат Сребърните крачета на племето им. На Тиаога не му взе много време да разправи тази история. Гласът му се издигаше все повече, докато загърмя като трагична музика под величествените дъбове. Покритото му с белези жестоко лице придоби странно нежно изражение и Тоанет почувствува, че Джимс не е застрашен от нищо лошо, макар че да не може да го види. Тоанет чакаше разтреперана, но най-после Тиаога свърши и остана за миг с вдигната ръка сред пълно смълчаване; след това произнесе едно-единствено име: Опичи. Червеношийката се спусна напред и когато се приближи, Тиаога свали робския нашийник от врата на Тоанет и го смачка на земята с мокасина си. Полугласен шепот премина през кръга. Тиаога стоеше скръстил ръце на гърдите си и Тоанет усети ръцете на Червеношийката да я повеждат настрана.
Те спряха в края на кръга и известно време никои не се помръдна, нито проговори. След това кръгът се разкъса зад вожда на сенека и от там дойде Джимс, воден от Шиндас и още един воин. Дъхът на Тоанет секна и тя малко остана да изкрещи. В Джимс бе настъпила удивителна промяна. Той беше съблечен до кръста и нашарен с червени, жълти и черпи ивици. Лицето му изглеждаше насечено с алени разрези. Гъстата му руса коса бе вързана на боен кичур, в който имаше забодено перо — знак, че е убил човек. По заповед на Тиаога от кръга се приближиха един старец със сбръчкано лице и побеляла коса и по-млад мъж, чието тяло бе превито почти одве поради недъг. Зад тези двамата идваше едно момиченце. Старецът беше Уъску, Облака. По-младият бе син му Токана или Сивата лисица — име, с което се беше гордял, преди едно дърво да падне върху неговия вигвам и да му изкриви гърба, а дотогава той се славеше като най-бързият бегач на племето. Тиаога заговори пак. Той разказа за дните, когато Уъску е бил велик воин и е убивал много врагове; описа натрупването на годините и идването на бедствието, юначността на сина му, сполетялото го нещастие, превърнало го в това, което е сега… а после взе да възхвалява съдбата, която изпратила още един син на Уъску, син с бяла кожа и силно тяло, който щял да се грижи за него и да бъде брат на Сивата лисица. С мършавите си треперещи ръце Уъску свали робския нашийник от врата на Джимс и го затъпка радостно на земята, докато превитият Токана вдигна ръка в знак на братство и приятелство. Имаше нещо толкова тъжно и същевременно сладко в големите черни очи на индианското девойче, че Джимс го притегли до себе си и покровителствено прегърна с една ръка. И тогава Тоанет се откъсна от Червеношийката и изтича при него, тъй че всички я видяха притисната в нашарените му прегръдки заедно с Уанонат, Горската гургулица, щастлива участница в момента, когато Тоанет гордо и малко предизвикателно показа на Ченуфзио, а чрез него на цялото племе сенека, че този е мъжът, комуто принадлежи.