За него тя беше скъпото червено кадифе, там, в блясъка на месечината.
Той разтвори ръце и Тоанет се озова в прегръдките му.
XVIII
Половин час Джимс прекара насаме с Тоанет. После Мери Даглен27 се завърна и с нея дойде пратеник, който ги заведе на танците, които започваха около огъня на скалповете. Джимс не се смути от критичните погледи, отправени към него. Безумието на тази нощ раздвижи кръвта му, жар се разгоря от радостта на притежанието и когато пееше победните песни на сенека с другите, в сърцето му беше Тоанет и думите, които му беше шепнала под дъбовете, се повтаряха, докато притъпиха съзнанието и заслепиха очите му за всичко освен за вложеното в тях значение. Щом господ им позволи това да се сбъдне, тя ще стане негова жена. Тоанет го беше казала! И той танцуваше. Той кряскаше до Тиаога. Любопитните и подозрителни те станаха негови приятели. Очи, които го бяха следили мрачно, се сгряха от одобрение. Той оправда това, че Тиаога го остави да живее, и Уъску се изпълни с гордост и тръгна да се хвали, че имал още един син, велик колкото е бил Сивата лисица. Тоанет, ужасена отначало, го гледаше като някой безумец. После започна да разбира. Но чак когато той на свой ред излезе измежду воините да танцува сам в светлината на огъня и напевно заразправя историята си на езика на приелия го народ, Опичи, която превеждаше думите му, й разкри напълно смелостта на нейния любим Джимс започна историята си с най-ранните си помисли и спомени за нея. Разказа за техните домове край реката Ришельо, за своите мечти и надежди, за копнежите и молитвите си и за Пол Таш. Разказа как се е бил и загубил, описа изминаването на месеците и как е ставала по-голяма любовта му, как смъртта дошла с племето мохок от юг. После описа как е намерил Тоанет, как са бягали, тържеството на любовта му, двубоя с ловеца на скалпове край стопанството на Люсан и как са били заловени от Тиаога и воините му. Те не приличали на онези от племето мохок, които били нощни крадци. Воините сенека били ловки, бързи и смели. Той бил горд да бъде техен брат и син. Кучето му, което мразело всеки мохок, приело тях като приятели. Искал това племе да го уважава и да обича Тоанет, която Тиаога, почел, като я взел за своя дъщеря. Защото Тоанет принадлежала нему. Той я искал за жена. Тя искала да му роди деца сред племето сенека.
Той спря най-после и благодари на бога, че Хепсиба Адамс го беше подготвил да може да направи това нещо на светлината на огъня в Ченуфзио. Ромол на одобрение премина през тълпата. Той прошумя и замря и друг воин зае мястото на Джимс.
Джимс беше видял бялото лице на Тоанет и сияещите й от любовно признание очи, но не я намери, когато тръгна да я търси, а после във вигвама й пак засвети факла. Уъску, Сивата лисица и Горската гургулица не се отделяха от него. Те се гордееха с Джимс, но имаше и нещо друго освен гордостта в начина, по който момиченцето мушна бронзовата си ръчичка в неговата. Той се вгледа по-внимателно в твърде крехката й хубост. Тя приличаше на цвете, гледано за нещо, от което зависи животът му, и когато запита, Токана каза, че детето е на осем години и че всяка зима посърва все повече. Дървото, пречупило неговия гръбнак, бе убило майката. Чуждите се показали добри към нея, ала Горската гургулица имала нужда от нещо, зарад което креела. Той каза на Джимс, че според него духът на майката я викал при себе си и детето се мъчело да се освободи от плътта, за да отиде при нея. Разбира се, то не го знаело, но това щяло да стане въпреки нежеланието на всички. Джимс почувствува индианчето да му домилява на сърцето. Когато и да го погледнеше, момиченцето показваше начало на някакво кротко обожание и когато най-после се умори и си легна в самотното легло, Джимс коленичи до него за един-два мига, поговори му и след това го целуна. Това бе удивително ново и странно за Горската гургулица. Нещо я накара да вдигне ръце в тъмнината и да ги обвие около врата му. А това пък беше ново нещо за Джимс. Едно малко дете да го притисне в прегръдка.
27
Семейството на Мери Даглен се преселило на запад от долината Джуниата в 1738 г. Една година след това Уилям Даглен бил убит от индианци от племето сенека, жена му и невръстната му дъщеря били взети в плен. Майката умряла в Ченуфзио, когато Мери била десетгодишна. Когато селищата на сенека били принудени да предадат белите си пленници, Мери Даглен не пожелала да се откаже от своя съпруг индианец и неговото племе. — Б.а.