Рано през ноември отделни групи започнаха да напускат, всяка с малкото количество храна, която оставаше като техен дял. Мери трябваше да придружи две семейства от осем души под закрилата на Щит от гръмотевицата, доблестен воин и прекрасен ловец. Те отиваха към езерото Онтарио. Тоанет бе дадена на А Де Ба, Високия мъж, сродник на Тиаога. Той беше слаб, имаше страшни очи и с право би могъл да бъде наречен Змията, понеже се движеше гъвкаво и безшумно като тази твар и притежаваше и други черти, които го правеха почти също толкова неприятен. Но както змията, той беше чудесен ловец, най-добрият в Ченуфзио, и поради това Тиаога довери на него тази, която му беше най-скъпа. Семейството на А Де Ба беше голямо. Те бяха единадесет души, в това число старите му баща и майка и две момчета, достатъчно големи, за да могат да помагат. Ченуфзио знаеше, че колкото и да е дълга зимата, гладът ще трябва да води война, за да порази стана на Високия мъж. Той отиваше някъде къде езерото Ери.
Джимс и Тоанет скриха разочарованието си и си дадоха кураж с мечти за бъдещето, което се помъчиха да си нарисуват в ярки багри. Месеците ще минат бързо. В най-ранните дни на пролетта ще се върнат в Ченуфзио. Всеки час ще живеят взаимно в мислите си, а вечер молитвите им ще се срещат в пустошта. Идущата година положително ще донесе разрешение на въпроса. Съдбата няма да ги раздели пак. В последните мигове, които прекараха заедно, в очите на Тоанет светеха дълбока вяра и обич, които Джимс не можеше напълно да прецени.
Така се разделиха.
Той отиде на северозапад с Уъску към реката Тианагарунте, която се вливаше в езерото Онтарио. Дран се видя раздвоен в предаността си към Джимс и Тоанет. Той вървя известно време подир господаря си, после се разколеба и тръгна обратно. Буца заседна в гърлото на Джимс и той не можа да види как неговият другар седна на пътеката и го гледа, докато не се скри.
Това стана на пети ноември. Към двадесети бяха стигнали изворите на Малкия Силъс, на осемдесет мили от Ченуфзио. Сега Джимс си даде сметка колко сериозна задача му е възложил Тиаога. Уъску, колкото и да беше немощен, можеше да върви повече и по-бързо от недъгавия си син. Пет-шест мили на ден беше всичко, каквото можеше да издържи Токана, а и тези пет-шест мили често го подлагаха на голямо изпитание. Смелостта, с която той живееше нещастния си живот, спечели Джимс. Токана страдаше, че не може да носи никакъв товар, и Джимс често трябваше да му се притича на помощ на трудни и неравни места. Понякога се смееше, сякаш това беше някаква шега, обаче Джимс разбираше, че сърцето му се свива от болка и че го е срам. Не беше трудно да се види какво великолепно телосложение е имал, макар сега да вървеше с глава почти на едно равнище с кръста. Джимс се чудеше на предаността, която го караше да не се отделя от престарелия си баща и дъщеричката, когато би могъл да живее сравнително добре в Ченуфзио. Докато Уъску не му каза, Джимс не знаеше, че всичките са щели да останат в града тази зима, ако Тиаога не беше го направил техен син и брат.
— И сега Ченуфзио ще трябва да храни три гърла по-малко — изсмя се Уъску.
Вярата на стареца и високият дух на по-младия вдъхновяваха Джимс, но Горската гургулица бе тази, която му даваше истинската сила. Момиченцето го боготвореше и присъствието му облекчаваше за Джимс раздялата с Тоанет. Той започна да го учи на френски и те си разменяха тайни, които оставаха само техни. Джимс му обясни, че Тоанет, която беше Сой Ян Макуън, принадлежи на него и се помъчи да му обясни защо тя не е с тях. Следващата година щяла да бъде. Един ден Горската гургулица го попита дали ще може да остане с него и Тоанет, където и да отидат двамата. След това връзката между тях като че ли закрепна още повече.
Уъску ги заведе в местност с широколистни гори, където според него щяло да има достатъчно дивеч през цялата зима. Имало много миещи мечки, а тези патици, воденичарките, щели да дойдат при бързотечните извори за храна, щом ледът скове езерото и устията на потоците. Тук те си направиха хижа от млади дръвчета. Това бе нов вид дом за Горската гургулица. Джимс го изгради с кухненско огнище и комин и отделна малка стаичка за Горската гургулица. Очите на детето блеснаха от възторг. Всеки ден Джимс му разправяше по нещо за Тоанет — как Сой Ян Макуън се грижи за красивата си коса, как за нея част от религията й било да се пази чиста, как и защо прави това или онова, — докато в главичката на Уанонат се породиха мисли и желания и тя започна да употребява гребена и четката, който й направи Джимс, и гладката й коса вече ни кога не беше разрошена.