Най-после чуха пеене, което приближаваше толкова бързо, колкото може да пътува едно кану. Това бе надгробната песен, с която Тиаога оплакваше дъщеря си и тя така развълнува диваците, както вятърът вълнува листата. Напрежението на очакването се пречупи, понеже в песента на скръбта се долавяше и тържествуваща нотка, която подсказваше, че Тиаога е сполучил с преследването. Натрупаха ново гориво върху огньовете и пламъците се извиха високо. Когато Тиаога и другарите му дойдоха от реката, те не доведоха никакъв пленник. Въпреки това лицата им свирепо сияеха, щом влязоха в осветения кръг; Тиаога подхвана отново надгробната си песен, грабна една горяща главня и я запрати в смолистата клада около стълба за мъчения. В миг виещо се море от пламъци заблиза стълба, а Тиаога затанцува наоколо и продължи песента си, съпроводен от прашенето на смолата. Вождът се разпалваше все повече както разказваше на племето си за случилото се. Описа как са настигнали бегълците край Големите скали, отвъд които водата тътне във водовъртеж. Слепият се биел с брадвичка, която откраднал от вигвама на А Де Ба, докато друга брадвичка не се забила в главата му и го усмирила. Той бил сатана въпреки слепотата си и Тиаога посочи Шиндас, който отгърди ризата от еленска кожа и показа дълга и кървяща рана. Белият бил мъртъв и трупът му, натежал от черната душа, се загубил завинаги в дълбоките води оттатък скалите.
Но нечестивата, която го измамила, девойката, чийто зъл дух дошъл, за да ги опозори и да оскверни душата на Сой Ян Макуън, те хванали жива. Лицето на Тиаога стана пепелносиво. Очите му бяха очи на безумец, когато изкрещя проклятието си срещу нея. Не беше ли я приел за свое дете? Не беше ли тя носила съкровищата на Сой Ян Макуън? Не бяха ли й направили те място в сърцата си? А тя се превърна в змия! Душата му така се разгневила, когато я заловили, че не признавала друго освен смърт, защото той чул гласа на дъщеря си да вика за отмъщение. И убил предателката. Убил я по заповед на Сребърните крачета, чийто дух му пял. Шиндас чул тази песен. Чул я и А Де Ба. Тя била като сладката музика на водата, бъблеща през бели камъчета напролет. Той убил бялото момиче със собствените си ръце и захвърлил тялото му, за да изчезне заедно с тялото на слепия.
Изведнъж Тиаога извади от скришно място до гърдите си нещо, което изтръгна вик на изненада от устата на всички около него. Те познаха прекрасната плитка на Тоанет, проточила се от кървавия скалп, който дивакът държеше над главата си. Горската гургулица пронизително изпищя. Десетки пъти малките й кафяви пръстчета бяха оплитали тези лъскави кичури на обожаваната от нея девойка.
Тиаога се превърна съвсем във въплъщение на сатаната, както танцуваше около кладата. Капки кръв от червения скалп падаха по лицето му. Когато стигна връхната точка на безумството си, той го захвърли в сърнето на смолистия огън.
Сой Ян Макуън бе отмъстена и желанието на племето му задоволено…
XX
По пладне на втория ден от пътуването си Джимс стигна в селището Канестио, вожд на което бе Матози или Жълтата мечка. Беше изминал седемдесетте мили за тридесет часа с твърдото решение да се върне колкото може по-скоро, понеже силно го тревожеше мисълта, че Тоанет е сама по време, когато у индианците се събужда настроение против тях. Озадачаваше го защо него, а не вестител от племето изпращаха при Жълтата мечка; обстоятелството, че носеното от него съобщение е съвсем маловажно, увеличаваше безпокойството му. Това, че Тиаога на връщане, когато съдбата му беше изменила, си беше дал труда да изпрати по Шиндас заповед, предназначена само за него, добавяше нови съмнения в главата му. Тези съмнения щяха да го гнетят още повече, ако знаеше, че друг вестител е дошъл преди него, младеж, наречен На Суа Га или Перестата стрела поради бързината му, който донесе по-важно известие от Тиаога до Жълтата мечка.