Геният Леон Алберти, който оказва огромно влияние върху Леонардо в много области, е познат като Бащата на западната криптография, тъй като именно той въвежда много от ключовите идеи, използвани от аналитиците и до днес. Една от тях е „честотният анализ“ — техника, чрез която в текста се откриват определени шаблони, спомагащи за намиране ключа към кода. Алберти прави също така и първите полиазбучни шифри, както и най-ранния шифровъчен диск, като използва няколко концентрични кръга с гравирани по тях букви и цифри, които могат да се използват за шифриране на каквото и да е съобщение.
Идеите на Алберти за полиазбучни кодиращи системи са доразработени от немския учен Йоан Тритемий, който публикува своята книга „Полиграфия“ през 1518 година. А шифровъчните дискове на Алберти влизат в услуга на Томас Джеферсън, който използва сложна система от двадесет и шест диска, за да създаде кодираща машина, използвана от началото на деветнадесети век до 1942 г., когато американските военни намират по-удачни методи.
Може би най-популярната съвременна история на тема „шифри“ е тази за „Енигма“ — кодиращо устройство, разработено от германците преди началото на Втората световна война, което им позволявало да зашифрират информацията за своите военни операции и да комуникират кодирано със своите подводници. Разбиването на кода на „Енигма“ станало приоритет за Съюзниците и за целта бил сформиран специален екип от британски криптографи и математици, които започнали работа в Блечли Парк, графство Бъкингам. Постигнали своя първи успех през април 1940 г. и продължили работа през цялата война. Техните усилия не само спасили живота на хиляди хора, но и ускорили появата на първия компютър. Най-важният момент бил създаването на т.н. лампов компютър „Colossus“, дело на малка група специалисти начело с Алън Тюринг, които били пионерите в тази област и проправили пътя за масовото развитие на компютърните технологии след войната. Затова не е чудно, че развитието на компютъра открай време се свързва с кодове и шифри. В наши дни уроците, които сме научили от криптографите, са от огромно значение за бизнеса и науката, а криптографията остава ценен инструмент в ръцете на военните стратези и политиците.
Още по темата: „The Code Book“, Simon Singh, изд. Fourth Estate, 2000.
Потокът Трил Мил съществува точно както е описан в „Равноденствие“, но днес е само бледа сянка на това, което е бил в миналото. Сега е малък приток на река Темза, а през Средновековието е бил отворен канал, който е минавал през центъpa на Оксфорд и се е използвал като воден път от малки плавателни съдове. До средата на деветнадесети век Трил Мил бил вече толкова замърсен, че представлявал всъщност клоаката на града. В крайна сметка властите решили, че е опасен за здравето на хората, и го отклонили под земята, а отгоре го застроили.
Историята в „Равноденствие“ за викторианските скелети е вярна, но доколкото знам, откъм Трил Мил Стрийм няма скрит вход към никакъв таен подземен лабиринт.
Исак Нютон се запознава с Джон Уикинс година и половина, след като пристига в Тринити Колидж, Кембридж, и двамата бързо стават съквартиранти. Уикинс, син на училищен директор, влиза в „Тринити“ през 1663 година. Според собствените му спомени, той срещнал унилия самотен Нютон един ден, докато се разхождал. Двамата бързо завързали разговор и разбрали, че имат много общо помежду си.
Една от големите загадки за живота на Нютон е именно тази, че макар двамата да са били съквартиранти повече от двадесет години, Уикинс не оставя почти никакви данни за тези близки отношения. Разделят се при лоши обстоятелства през 1683 г. и макар че Уикинс живее още тридесет и шест години, двамата никога вече не се срещат.
Дълги години Уикинс работи като помощник на Нютон. Редовно описва направените експерименти, помага при нагласяне на апаратурата и съдейства при проучванията. Помещенията, в които живеели, били и тяхната лаборатория. Отначало тя била осеяна само с документи и саморъчно направени оптични уреди, но по-късно била затрупана от топилни и бутилки с химикали. След като напуска Кембридж, Уикинс става свещеник, жени се и има деца. Дълго след раздялата им Нютон изпраща на Уикинс пакет с няколко библии, които да раздаде на хората от своето паство в село Стоук Едит близо до Монмът. Единствената друга оцеляла кореспонденция между двамата е едно писмо, написано от Уикинс години по-късно, в което той моли бившия си съквартирант за още една пратка библии.