Чу колата на Филип да спира отвън и след малко той дойде — закачи прогизналото си палто на една закачалка във вестибюла и влезе в дневната.
— Господи, изглеждаш ужасно — каза Лора.
— И така се чувствам — отвърна той, без да я поглежда. — Как е Джо?
— Горе е. Спи. Цялата е в контузии, но в общи линии е добре.
— А дали не й е студено? — попита Филип саркастично. — Тук не се диша от жега.
— Моля? — отвърна Лора. — Не мога да повярвам, че ти е приятно да живееш в каменната ера. Има едно прекрасно откритие, нарича се „радиатор“. Не си ли чувал за него?
Филип въздъхна, уморено се отпусна в едно кресло, сложи лакти на масата и подпря глава в дланите си.
— Да де, добре… няма значение.
— Лош ден?
Той вдигна поглед. Очите му бяха кръвясали.
— Имам нужда от едно питие.
Лора му наля малцово уиски и се настани на съседното кресло.
— Изглеждаш сякаш нещо ти тежи и имаш нужда да поговориш с някого.
Филип отпи огромна глътка.
— Така е. А ти няма да се откажеш, докато не ти разкажа всичко, нали?
— Няма. Е, какво става?
Той хвърли поглед през рамото й към телевизионния екран. Програмата за местни новини току-що беше започнала и главен инспектор Мънро тъкмо щеше да дава интервю.
— Чакай да видим това — каза Филип и увеличи звука с дистанционното.
— Господин главен инспектор — започна репортерката. — Можете ли да потвърдите, че е имало втори случай?
— Да, тялото на млада жена беше намерено тази сутрин на един приток на река Чаруел близо до центъра на града.
— А това убийство подобно ли е на първото, онова от миналата вечер?
— Има известни прилики — отвърна Мънро уклончиво.
— Разбирам. Според някои хора става въпрос за сериен убиец. Можете ли да потвърдите, или да отречете това?
— Още е много рано за такива заключения. Надявам се, оценявате факта, че правим всичко по силите си да…
— Но — прекъсна го репортерката — няма да отречете, че при убийствата има някои ритуални елементи?
Мънро изглеждаше уморен.
— Всичко, което можем да кажем за момента, е, че има някои общи черти.
Репортерката бързо смени тактиката:
— Господин главен инспектор, каква е следващата стъпка? Бихте ли дали на обществото някакъв съвет?
— Да, мога да дам съвет. Първо, още веднъж ще подчертая, че правим всичко възможно, за да открием човека или хората, отговорни за тези убийства. И искаме да помолим гражданите да запазят спокойствие, да ни съдействат с каквото могат и ако някой разполага с някаква информация, непременно да ни я съобщи.
Картината се смени и Филип изключи телевизора.
— Много е предпазлив — отбеляза Лора.
— Така трябва. Стандартна полицейска практика: никога не издавай подробности. За да може, ако някой дойде с информация, която не е била огласявана пред обществото, да знаеш, че следата е истинска. А и намалява риска разни откачалки да се опитват да имитират.
— Знам всичко това, Филип. Да не си забравил какво работех в Ню Йорк?
Филип се усмихна.
— Извинявай.
— Е, ти ще си малко по-конкретен от Мънро, нали?
— Разбира се, Лора.
Той се отпусна в креслото, изопна крака, пое дълбоко дъх и й разказа за момичето в лодката. След като описа снимките, които беше направил, замълча и пресуши чашата си.
— Мили боже — бавно каза Лора. — А аз мислех, че Ню Йорк е опасно място. И са ти казали, че тялото е било там, колко? Четири часа?
— Беше отчасти скрита от клоните на едно дърво. Някаква жена я забелязала тази сутрин.
— Хубава гледка, на която да се натъкнеш, няма що.
Филип само поклати глава.
— Това означава, че убийството е станало в ранните часове на утрото, към три или четири сутринта.
— Най-вероятно — отвърна Филип и я погледна уморено. — Живеела е в една къща на реката. Това е отдалечен приток на Чаруел, няма туристически лодки. А освен това е извън сезона. Тази е била семейната лодка. Родителите й са в Европа. Работата е в това, че не е била убита там. Мънро ходи в къщата. Спалнята на момичето изглеждала като касапница. Сложена е в лодката по-късно, а след това лодката е била избутана под дърветата и завързана за брега.
— Много внимателно обмислено. И в черепа е била оставена сребърна монета?
— Точно така.
— Забеляза ли къде беше златната монета при първото убийство? Видя ли я, преди Мънро да я земе?
— Не.
— Нали не пипат местопрестъплението, преди да си направил снимките?