— Така е, но раната беше голяма каша. Доколкото разбрах от съдебните медици, монетата е била в гръдния кош и са я видели едва когато са започнали да оглеждат раната.
— Ето, виждаш ли: още един ритуален елемент.
— Какво искаш да кажеш?
— Двете убийства са станали с разлика няколко часа. Млади момичета. Обезобразяването е извършено с хирургическа точност.
— Е, и?
— Ами, чувала съм нещо подобно, а и ти си го чувал. Сещаш ли се за Уайтчапъл, около 1880 година? Млади момичета, убити и разчленени?
— Супер — възкликна Филип и подаде чашата си за още едно питие. — Само това ни липсваше в Оксфорд: Джак Изкормвача в двадесет и първи век.
— Това пък какво е? — попита Филип сънено, когато Лора го събуди, като седна на ръба на леглото.
— Най-обикновена закуска — отвърна тя ведро и постави таблата помежду им.
— Наумила си нещо — каза Филип, седна в леглото и разтърка очи.
— Филип…
— Искаш да се включиш в разследването. Прав ли съм?
Лора изобщо не можеше да се преструва.
— Мислих за това цяла нощ — призна тя. — Почти не съм мигнала.
— Но, Лора, това е полицейско разследване. Нямаш правомощия да… Дори аз нямам никакви правомощия, за бога!
— Не ти предлагам да се запиша за полицай, Филип. Просто искам да проведа, как да го кажа, ами, един вид паралелно разследване.
— Паралелно разследване ли? — скастри я Филип. — Това да не ти е сериалът „Коджак“?
— Смятам, че мога да помогна.
Вместо отговор Филип каза:
— Може ли поне първо да изпия един чай?
Лора наля мляко в чашата му.
— А… да чакаш от американци да ти сервират чай. Дай, остави на мен. А през това време ти ми разкажи какво толкова измисли цяла нощ.
Тя постави няколко възглавници в другия край на леглото и се облегна удобно на желязната рамка.
— Отначало мислите ми се въртяха все около онова, което ти казах снощи, нали помниш? За Джак Изкормвача. Но скоро осъзнах, че всъщност има много малко прилики между тукашните случаи и убийствата в Уайтчапъл. Вярно, при жертвите на Изкормвача също са липсвали разни органи и е имало ритуален елемент. Полицията дори открила някаква странна връзка с масоните, но така и нищо не се доказало. До ден днешен не се знае със сигурност кой е бил убиецът.
— Накъде биеш?
— За начало, всички жертви в Уайтчапъл са били проститутки, както и жертвите на Йоркширския изкормвач през осемдесетте години на миналия век. Освен това начинът, по който са отстранени органите на сегашните жертви, е коренно различен от историческите случаи. Вярно, че жертвите в Уайтчапъл са били с прерязани гърла, от ляво на дясно, но всяко следващо убийство е било по-жестоко от предходното. Последната жертва на Изкормвача, Мари Кели, е била буквално разчекната на две. Освен това при тези убийства е имало ясно изразен сексуален аспект. Двата начина на действие са коренно различни.
— Определено си хвърлила доста труд, за да си напишеш домашното — отбеляза Филип.
Лора сви рамене.
— Чела съм някои книги за Джак Изкормвача. Тези случаи винаги са ме впечатлявали.
И като пое дъх, продължи:
— В днешните два случая има един много специфичен ритуален елемент. Златна монета, сребърна монета, отстранено сърце, отстранен мозък. Може би има някакво значение и фактът, че втората жертва е поставена на вода, докато първата е на земята. Но това не ми изглежда много благодатна следа. Вчера откри ли нещо повече?
— Честно казано, не, Лора. Аз съм само фотограф към полицията. Прекарвам по-голямата част от времето си, като проявявам снимки и правя копия на дигиталните файлове, изпращам материали на Скотланд Ярд и търся снимки в полицейската база данни.
— Но все имаш някакви приятели в управлението, нали? Не може да не си открил нещичко. Господи! Не те ли гложди поне малко любопитството?
Филип си наля втора чаша чай, после взе една препечена филийка и каза:
— Е, разбира се, че се порових малко. Но защо да го споделям с теб?
Лора го изгледа смаяно.
— Нали се връщаш в Ню Йорк? Какъв е смисълът да те забърквам?
— Реших да поостана.
— А, решила си значи?
— Ако съм ти в тежест тук, не е нужно да…
— О, Лора, естествено, че може да останеш, колкото поискаш… Ако понесеш битовите условия, разбира се.
Тя се усмихна.
— Заради случилото се с Джо…
— Това е разбираемо, но сега?
— Ами, сега съм заинтригувана. Отказвам се от Томас Брадуардин и се замислям за нещо като съвременна мистерия.
— А-ха. Откровена си, надявам се?
— Не исках да…