— Бих се обзаложил, че е така.
— Добре, но… Чакай малко — намеси се Джо. — Може да искаш да ме застреляш, но не правим ли една основна грешка тук? Зодиите са се появили… кога? Преди десет хиляди години?
— Е, не чак толкова отдавна — отвърна Том. — Началото на астрологията е в Месопотамия около четири хиляди години преди новата ера, ако не се лъжа.
— Добре де, няма значение. Нека са шест хиляди години. Въпросът е, че съзвездията не може да са същите като тогава, защото за няколко хиляди години звездите доста са изменили местоположението си спрямо Земята. Съзвездията нямат същата форма, както в древността, и със сигурност не са на същите места като тогава.
— И така да е, Джо, това не е съществено — каза Лора.
— Защо?
— Защото това би впечатлило само някой таблоиден астролог.
Джо я гледаше озадачено.
— Ами, помисли. Ако всичко се е променило при един или повече от зодиакалните знаци, това няма значение — освен за онези, които се опитват да припишат определени качества на хората, родени под даден знак. Нали се сещаш: ако си Водолей, ти си нетрадиционалист и имаш слаби глезени. И други такива глупости.
— Небесните промени са нещо, което истинските астролози взимат под внимание — намеси се Том. — Лора е права.
— Но в такъв случай пролетното равноденствие вече не е в знака на Овен — каза Филип.
— Това няма значение, освен, ако не си абониран за неделния астрологичен подлистник.
— Сигурно — въздъхна Джо.
Лора се усмихна и каза:
— Няма нищо, скъпа, ти учиш математика.
Джо примирено се усмихна и отпи от бульона.
— Във всеки случай — добави Филип — нашите убийства, както изглежда, са вдъхновени от астрологията. Трябва просто да се съсредоточим върху това, в което вярва убиецът, без значение какво мислим ние по въпроса.
— Добра идея — каза Лора. — Нека се върнем към истинския проблем. Том? Според теб има вероятност луната да е влязла в знака на Овен по време на второто убийство, така ли?
— Лесно ще разберем.
— Как?
— Просто ще проверим в almanac.com. Регистриран съм.
— О, не! — каза Джо.
Том — вече беше тръгнал към компютъра на бюрото до дивана — попита:
— Вързан ли е?
— Да. Имам ADSL — отвърна Филип.
Отвориха Гугъл и Том написа almanac.com. Сайтът се появи след секунда и той въведе потребителското си име. Появи се ново меню. Вляво на екрана имаше списък с въпроси и оставени празни полета за отговори.
Лора дойде при тях, но Джо остана на дивана.
— Трябва само да въведа няколко числа — каза Том. — Много готин сайт. Софтуерът изчислява местоположението на всяка планета и на луната по всяко време чак до трихилядната година.
Започна да въвежда на клавиатурата.
— Да видим сега, така: луната, дата: 21 март 2007. После написа още няколко цифри и отговори на няколко въпроса, преди да натисне „търси“. Резултатът дойде изключително бързо.
— Супер — каза Том.
— Какво пише? — попита Лора, не можеше да разбере нищо от излязлата информация.
— Луната е влязла в знака на Овен в 03:47 на 21 март.
— Това може да е точният час на второто убийство — каза Филип, видимо впечатлен.
— Мънро беше ли сигурен за часа? — попита Лора.
— Каза, че според медиците убийството е станало четири до шест часа, преди да се появя там. Аз бях там малко преди осем и половина, значи убийството трябва да е извършено някъде между два и половина и четири и половина сутринта.
— Том, с тази програма можеш да проследиш всяка планета, плюс луната, така ли?
— Да.
— Трябва да открием дали някоя от планетите предстои да влезе в знака на Овен, и кога. Можем ли да го направим?
— Естествено — отвърна Том. — Мога да ви кажа движението на всички планети колкото далеко в бъдещето искате.
— Не се увличай, Томас — рече Джо весело. — Само до трихилядната година.
Филип се разсмя, но Том не й обърна внимание и започна да щрака по клавиатурата, отговаряше мигновено на множество въпроси. След няколко минути отново натисна „търси“, отблъсна се със стола назад от компютъра и му каза:
— Хайде сега, свърши си работата.
Този път резултатът се позабави, но след двадесетина секунди се появи нов екран, изпълнен с диаграми и цифри.
— Какво ни показва? — попита Лора нетърпеливо.
— Ей сега — отвърна Том.
Започна да скролира надолу по екрана, забил поглед в него, после затвори очи, сякаш изчисляваше нещо наум.
— Господи! — каза накрая.
— Какво има? — попита Филип.