После взе цигарите, оставени на бюрото, извади една и я запали със старомодна запалка.
— Е, какво те води насам?
— Всъщност исках да…
— Дай по същество!
— Бях започнала нова книга, роман за Томас Брадуардин. Нали помниш, че говорихме за него, когато се видяхме в Ню Йорк? След като ти си тръгна, аз започнах да работя по сюжета.
— Казваш „бях започнала“, минало отишло. Да не си в творческа криза?
Лора огледа хилядите книги — покриваха стените от пода до тавана. Изведнъж се почувства много незначителна.
— Не, просто ми хрумна по-добра идея.
— Слушам.
— Гледа ли по новините за убийствата в Оксфорд?
— Да. — Той я погледна.
— Мога ли да ти имам доверие? Като на стар приятел?
— Разбира се — отвърна той едновременно учудено и малко обидено. — Знаеш, че…
— Да, знам, извинявай. Просто… няма значение. Полицията разполага с повече информация, отколкото е изнесена в медиите. Но от друга страна, не са склонни да я използват, или поне не бяха, когато последно разговарях с тях.
— Не се изразяваш много ясно, Лора.
— Работата е там, че при тези убийства има ритуален елемент. Не, повече от това, убиецът се движи по график, астрологичен график.
Чарли присви очи и дръпна дълбоко от цигарата.
— Казваш, че убиецът работи по график, което ще рече, че според теб още не е свършил?
— Точно така. Опасявам се, че тепърва започва.
— Хм — каза Чарли, облегна се назад и впи поглед в Лора през облаците дим. — А ти би ли започнала от самото начало? Искам да проследя цялата история.
Лора му разказа, каквото смяташе, че може да сподели. Когато свърши, с тревога забеляза, че лицето му е дори още по-бледо от обикновено.
— Знаеш нещо за това, нали, Чарли?
Той дръпна за последен път от цигарата, извади друга и я запали от първата.
— Кое те кара да мислиш така?
— Познавам те, Чарли.
Направи й впечатление колко мръсни са ноктите му. Забеляза също, че показалецът и средният пръст на дясната му ръка са пожълтели.
— Чувал съм само слухове — каза накрая той. — Така работи окултизмът в наши дни. Ползваме интернет чатове, разбира се, но трябва да сме дискретни. Ако разбираш езика, можеш да влезеш в разговора, както се казва.
— И какво научи от тези разговори, Чарли?
Той пак дръпна дълбоко от цигарата и лицето му заприлича на череп.
— Става нещо голямо — много голямо и много страшно.
— Какво искаш да кажеш?
— Една група хора, много малка група и абсолютно анонимна, както може да се досетиш, играе опасна игра.
— В Оксфорд ли?
— В Оксфорд.
— Каква игра?
— Това, скъпа, не мога да ти кажа, защото и аз не знам.
— Не знаеш?! А не можеш ли да предположиш?
— Всички са твърде притеснени и избягват да говорят за това.
— Добре де — каза Лора, без да може да скрие раздразнението си. — Разбирам, че това е деликатен въпрос, но да забравим подробностите, кажи ми само в най-общи линии.
Чарли отново дръпна от цигарата и изпълни стаята с поредната доза сив дим. После каза:
— Според слуховете са замесени някакви доста достолепни люде. Не знам какво правят, нито пък искам да знам, да ти кажа честно. Но чух, че… — Той замълча за цели десет секунди. — Чух, че имало някакъв ръкопис.
— Ръкопис ли?
Чарли изгаси цигарата, отпи голяма глътка чай и взе запалката. Започна да си играе с нея, щракаше я и затваряше капака, щракаше я и затваряше капака. Лора се опита да не му обръща внимание, но след като той го повтори няколко пъти, не издържа, наведе се и грабна запалката от ръцете му.
— Чарли, какъв ръкопис?
— Лора, скъпа, щях да ти кажа, ако знаех, но това е всичко, с което разполагам. Сега и ти знаеш колкото мен. Който стои зад всичко това, е някой голям, и то не само на местно ниво. Някой с много власт.
След като излезе от „Белият елен“, Лора отново се опита да се свърже с Филип, но пак се включи само операторът. Ядосана, тя щракна капака на мобилния си телефон. Част от нея почти беше готова да се примири, че в крайна сметка Мънро е прав и че цялата тази астрологична история е пълна глупост.
След пет минути телефонът й звънна. Беше Филип.
— Няма новини — каза й веднага. — Звъняла си ми два пъти. Съжалявам, беше ми паднала батерията. Кога се прибираш?
Тя си погледна часовника.
— И без това съм тук, по-добре да се възползвам от целия ден. Сигурно ще хвана някакъв влак към пет. Има ли шанс да ме вземеш от гарата?