— Да ми благодарите? Това ли е всичко?
— Какво друго?
— Вижте, господин главен инспектор, струва ми се, че не разполагате с много, за което да се хванете в този случай. Информацията, която ви предоставихме с Филип, може да не ви е завела до убиеца, поне все зще, но определено заслужава повече от едно жалко „благодаря“.
Мънро като че ли се изненада.
— Не разбирам какво…
— Не разбирате, значи? Първо, престанете с това госпожо Нивън. Казвам се Лора. И второ, мисля, че съм си извоювала място в това разследване.
Мънро я гледаше с недоумение, черните му очи бяха дори по-пронизителни от обикновено.
— Какво ви кара да мислите така? — попита накрая.
— Смятам, че Лора иска да каже — намеси се Филип, — по своя обичайно чаровен начин, че може да ни помогне. И, съвсем официално, аз съм съгласен с нея.
— Освен това имам още информация, която може да ви е от полза — каза Лора студено.
— Каква информация? — попита Мънро. Не можеше да скрие нарастващото си раздразнение.
— Защо да ви казвам? — отвърна Лора.
— Защото, госпожо Нивън, ако не го направите, ще ви обвиня в укриване на информация по разследване на убийство, затова.
— Това е нелепо, за бога — намеси се Филип. — И двамата се държите като деца.
— Простете — каза Мънро. — Държах се неучтиво. Нещо за пиене?
Лора само поклати глава.
— Не, благодаря — отвърна Филип.
Мънро отиде до едно барче от орехово дърво, извади бутилка скоч и кристална чаша и си наля. После каза:
— Имам пълно доверие на хората си. И на методите си. А сега бих искал да ме запознаете с тази нова информация, с която разполагате, както и с всичко друго, което знаете за този случай. Аз пък от своя страна ще забравя, че сте заплашили да възпрепятствате следствието.
Лора пое дълбоко дъх и го погледна право в очите.
— Добре, господин главен инспектор. Аз съм длъжна да ви съдействам, но пък вие не можете да ми попречите да проведа свое разследване по тези убийства.
— Права сте, не мога. Но ще приложа цялата сила на закона, ако откажете да споделите ценна за следствието информация или пък възпрепятствате по какъвто и да било начин работата на екипа ми.
— Не се съмнявам, че ще го направите, господин главен инспектор. Но няма да се наложи.
— И твърдите, че този ваш приятел не знае какво има в ръкописа? — попита Мънро.
— Очевидно не — отвърна Лора.
— И това е всичко, което знаете?
— Да.
За миг по лицето на Мънро сякаш се прокрадна съмнение, но после изчезна.
— Е, благодаря ви за информацията — каза той и допи чашата си. — А сега, ако ме извините, имам куп бумащина, с която трябва да се справя.
Филип бързо хвана Лора за ръката и поклати глава — предупреждаваше я да не спори. Беше време да си вървят.
— Не каза всичко на Мънро, нали? — попита Филип, когато се качиха в колата.
Лора се усмихна.
— Познаваш ме твърде добре, скъпи.
— Какво скри?
И тя му разказа за конспиративните теории и Убийствата от 1851 година.
— Добре, че му спести тази информация. Щеше да реши, че съвсем си превъртяла.
— Сигурно си прав.
— И какво ще правиш сега, Холмс?
— В смисъл?
— Имам предвид, след като Мънро те отряза?
— А, това ли? — каза небрежно Лора. — Типове като Мънро само ме амбицират още повече.
От прозореца на хола Джон Мънро видя как колата на Филип потегля. Наля си още едно питие и седна на единия диван.
Единствено лошият му късмет беше виновен, че се бе забъркал с тази нахакана американка, която ровеше ли ровеше и беше решена да разрови докрай това змийско гнездо. Но от друга страна, трябваше да признае, че каквото беше изровила, не биваше да се пренебрегва. Той просто беше предпазлив, за да не повтори грешките от миналото.
Колко ли години бяха минали от онзи инцидент? Той се върна мислено назад. Беше през 1989 година. Беше млад полицай, на две години служба. Да, точно така, беше краят на 89-а, годината, в която се ожениха с Джейни. Сесилия Мур беше жената, която едва не съсипа кариерата му преди дори да е започнала. Беше ясновидка, или поне така твърдеше. Повикаха я, за да помогне да открият едно осемнадесетгодишно момиче, Каролин Марсдън, в неизвестност от три седмици. А той беше млад наивен оптимист и освен това харесваше Сесилия. Довери й се изцяло — и на нея, и на способностите й — и прахоса ценно полицейско време и ресурси, след като успя да убеди началниците, че медиумът ще ги отведе до изчезналото момиче.