Адептът затвори очи и въздъхна.
— Не.
— Значи не е невъзможно.
Къщата на Джеймс Лайтман беше една от най-хубавите в Оксфорд. Въпреки че самият той имаше скромно потекло — баща адвокат и майка учителка, начетени, но не и богати — покойната му съпруга Сузана Гатинг беше единственото дете на един от най-влиятелните мъже в Англия, лорд Гатинг. Бивш финансов министър, Невил Гатинг беше успял да проследи родословното дърво на семейството си и на огромното му богатство чак до времето на крал Джордж I.
Тъстът на Лайтман се беше споминал преди почти двайсет години, а майката на Сузана бе починала от рак две години преди дъщеря й да загине в катастрофа, в резултат на което Лайтман наследи милиардите на семейство Гатинг. В Оксфорд обитаваше наследената четириетажна къща, а персонал от дванадесет души поддържаше семейното имение на Гатинг в Брил, на границата между графствата Оксфорд и Бъкингам.
— Три посещения за една седмица, Лора? Ще тръгнат слухове — каза Лайтман.
Лора се разсмя и го щипна по бузата.
— Опасявам се, че е само по работа, Джеймс.
— Наистина жалко. Както и да е, заповядай в кабинета, мило момиче.
Лора се настани в единия от двата стари кожени фотьойла до камината, където гореше слаб огън. Отначало се беше разочаровала, че й отвори Малкъм Бриджис, секретарят, с когото се бе запознала преди няколко дни. Той учтиво я покани да влезе, но личеше, че не му е приятно това натрапено присъствие. Но после се появи Джеймс, широко усмихнат и сърдечен, както винаги. Бриджис взе палтото й и бързо се отправи към кухнята, за да направи чай.
— Мислех, че секретарят ти работи само в библиотеката — отбеляза Лора.
— Не го харесваш, нали?
— Не, защо? Просто се изненадах да го видя тук.
— Не е страшно, мило момиче. Помага ми в къщата, за да изкара нещо допълнително. Малкъм е аспирант във факултета по психология. Има си приятелка и очевидно страст да помага — каза Лайтман, разрови огъня с един стар ръжен с орнаменти и се настани на другия фотьойл до Лора. — Обаче ние с теб имаме сметки за уреждане, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че не беше много откровена с мен онзи ден.
— За кое?
— За сюжета на новата ти книга.
— А, да, съжалявам — каза Лора. — Но не беше съвсем и лъжа. Наистина обмислям съвременен роман, но идеята ми дойде от тези последни убийства тук. Трябваше да ти кажа истината. Знаех, че и сам ще я разбереш рано или късно.
— Да ти кажа право, не обръщам много внимание на новините. Научих за убийствата само защото Малкъм ги спомена тази сутрин.
— Много хубаво. Защото отново ми трябва твоята помощ.
— Ха! — разсмя се Лайтман. — Винаги съм се възхищавал на нахалството ти.
— Реших, че ако главният библиотекар в Бодлеанската библиотека и световно признат експерт по древна литература не може да ми помогне, значи никой не може.
— Винаги знаеш какво да кажеш, Лора. Нахалство и чар, най-опасната комбинация. Е, какво има този път?
— В книгата, която замислям, искам част от сюжета да се върти около някакъв тайнствен документ, древен ръкопис или нещо такова, може би гръцки или латински, който да е свързан с убийствата.
— И тази идея е провокирана от нещо истинско?
Лора замълча за миг, загледана в огъня. Пламъчетата танцуваха около горящите дънери.
— Всъщност точно това исках да те попитам. Има ли вероятност някой да изрови нещо такова?
Лайтман тъкмо се канеше да отговори, когато Малкъм Бриджис се появи с поднос в ръце и застана до камината.
— Ще пиете чай, нали? — обърна се към Лора.
— Да, благодаря — отвърна тя.
Бриджис остави подноса на масата. После наля мляко и чай в две чаши и подаде едната на Лора.
— Захар?
— Не, благодаря.
Бриджис понечи да се оттегли, но Лайтман го спря:
— Малкъм, какви са шансовете древен ръкопис да се появи в наши дни?
Лора се обърна към Лайтман, изненадана и раздразнена от поведението му, но той вече не я гледаше. Тя веднага разбра, че старият й благодетел го прави нарочно, за да я подразни, и не каза нищо.
— Ръкопис ли? Какъв ръкопис? — попита Бриджис, изглеждаше малко стреснат от този въпрос.
— Не знам — отвърна Лайтман с малко язвителна усмивка. — Лора тъкмо се канеше да обясни. Ела, седни при нас, момче.
Бриджис се настани на един стол до бюрото.
— Лора замисля нов роман и иска да включи стар ръкопис, който се появява в двадесет и първи век — поясни Лайтман, след което се обърна към Лора. — Мислила ли си какъв ще е този древен ръкопис?
— Надявах се ти да ми дадеш някаква идея, Джеймс. Но ако…